На кого принадлежат природните ресурси?

Тодор Канев

Преди петнадесет години заедно с ограбващата приватизация на нашата икономика бяха подписани и голяма част от концесионните договори, които са валидни и към днешна дата. Днес концесионерите, които в продължение на този период ограбваха нашите природни ресурси, започнаха да осъзнават, че за някои от тях наближава крайният срок на техните договори, а към други има обществена нетърпимост.
Поради тази причина концесионерите използват различни наши и чужди лобисти, неправителствени организации и бизнес асоциации, които да окажат влияние върху изпълнителната и законодателната власт с цел да продължат техните концесионни договори.
Концесионерите в голяма степен ограбват на безценица нашите обществени ресурси и експлоатират природните богатства и инфраструктурата при заплащане на минимална концесионна такса към държавата или общината.
Наскоро американски, гръцки и френски бизнес асоциации се опитаха да се противопоставят на предложение, свързано с промяна в законодателството, което отнема монополното положение в сектора с концесиите върху минералната вода и предоставя възможността на нови компании да навлязат в сектора с бутилиране на минерална вода от един кладенец.
Американският лобист, който присъстваше на срещата, размаха пръст, като заяви, че ако се приеме поправката, то това би повлияло на търговската марка и е в разрез с европейското законодателство и защитата на интелектуалната собственост.
Трябва да се отбележи, че компаниите, които бутилират минерална вода, носят имената географските местности, откъдето се бутилира водата, а не са търговски марки. Не знам дали американският представител е запознат, че използваните от чуждите компании имена са с хилядолетна история и са по-стари от самата американска нация.
Противопоставянето на поправката в закона от страна на големите бутилиращи компании никак не е случайна, тъй като те искат да продължат управлението и контрола на сондажите, от които извличат водата, чрез налагането на законов монопол в сектора. Сегашните компании не искат да има нови конкуренти в сектора, тъй като продават минералната вода на приблизително една и съща цена, което може би е един вид негласно картелно споразумение.
Сегашната продажна цена за литър в магазините на дребно е около 55 стотинки, или това са 550 лева за хиляда литра, а концесионната такса, която плащат на държавата, е около 3,50 лева за хиляда литра. Ясно се вижда, че печалбата от литър минерална вода е над 150 пъти, което е много изгодна инвестиция и поради тази причина никоя от сегашните бутилиращи компании не иска да има нови конкуренти в сектора.
Столичният концесионер "Софийска вода" преди дни поиска ново увеличение на питейната вода, като един от мотивите на ръководството е, че не може да има толкова голяма разлика в цената на минералната и питейната вода. Друга причина, която беше изтъкната, е, че дружеството има инвестиционна програма, за която са й необходими средства. В тази концесия е интересно, че според концесионния договор Столична община не получава никаква концесионна такса, макар че дружеството е на печалба, а срокът на концесията е за 25 години.
Тук може би трябва да си зададем въпроса: На кого принадлежи водата? Дали тя е собственост на обществото, на което всички ние сме пълноправни членове, или на експлоатационните дружества, които извличат огромни печалби за сметка на държавата, общината и на наш гръб.
Би трябвало да попитаме какво става и с другите концесионни договори, тъй като някои от тях  вече изтичат. Ще продължават ли концесионерите да извличат единствено суровините от нашата природа, а свързаните с високотехнологичните процеси на последваща преработка и обработка на тези суровини да се извършва извън пределите на България, докато у нас да продължава да остава единствено първичното и мръсно производство на суровините.
Някои от концесионерите дори не са плащали концесионни такси, макар че те са направо символични в сравнение с онова, което добиват.
Много интересна е концесията, свързана с едно от нашите златни находища. В него е записано, че държавата ще получи минимално концесионно възнаграждение в размер на 1.44% и максимално до 5%. Много е интересно кой е подписвал именно този концесионен договор и как е възможно концесионерът да печели от тази концесия между 95 и 98 процента от всичкото добито злато и сребро.
Може би 15 години след като бяха подписани едни от първите концесионни договори трябва да бъдат потърсени варианти за тяхното преразглеждане към днешна дата, тъй като цените на суровините се покачиха на световните пазари, а договорите остават на нивата отпреди 15 години. Общественото очакване е да има справедливо заплащане на отнетите от нашата природа богатства и ако не се променят обстоятелствата, то рано или късно ще избухне ново обществено недоволство срещу властимащите, които прикриват експлоататорите на нашата природа. Нашите така наречени външни инвеститори, които експлоатират природата ни, не казват и дума относно преразглеждане на концесионните договори, но вярвам, че изпълнителната и законодателната власт ще поправят тази обществена несправедливост.
След деиндустриализацията, която преразпредели обществените ресурсите в малка група хора, днес очакванията на всички нас е икономиката да се съживи, а единственият начин за това е чрез реиндустриализация на икономиката. Но как е възможно да реиндустриализираш, ако не си върнеш ресурсите, които в момента са в ръцете на алчните концесионери.