На кого пречи Българската армия?

След близо две години и половина престой на Аню Ангелов в МО негативните резултати от политиката на ГЕРБ в тази 132-годишна институция вече са налице. Класически изгражданата ни армия с усилени темпове се свежда до равнището на експедиционен корпус тип лека пехота. Закриват се цели родове войски, други чувствително се редуцират, а бъдещето на някои видове въоръжени сили (ВС) е повече от неясно. Впрочем стилът на работа на Ангелов е добре известен на експертите - много приказки, документи, планове, бели книги, стратегии, концепции и накрая колкото се може по-малко войска. Армията ще е с численост 20 500 "щика" плюс 3400 резервисти, т.е. ще се свие до Ньойските си параметри. Както е тръгнало, нищо чудно отбраната да стане дирекция в МВР.
Но да го оставим министъра настрана. Рано или късно все някой ще му потърси персонална отговорност за драстичното снижаване на военната ни сигурност. Лошото е, че напоследък дори и журналисти от централни всекидневници са пропели по свирката му. Вместо да бъдат коректив на властта в националната сигурност и отбраната на страната, те стават по-радикални дори и от Аню Ангелов. Как иначе да си обясним гласовете в подкрепа на ликвидирането на подводния ни флот и призивите да не се купуват нови подводници? И не само това. Вече се пише, че: "ВС и ВМС не подпомагали борбата с контрабандата и охраната на границите на ЕС... Поддържането на българските Военновъздушни сили (ВВС) е поддържане на... бюрокрация... Парите от армията да отидат за създаване на тайна полиция срещу корупцията...". Явно броят на СРС-тата е недостатъчен за някои "независими" журналисти.
Но и това не е всичко. Започват се едни разсъждения дали цялостно да не се закрият някои видове ВС с цел "подобряване на общото състояние на българските граждани. Нали и без това НАТО ще ни пази?" Предлага се дори закриването на ВВС. Впрочем това се прави в навечерието на 100-годишнината от създаването им, но... може би и това не е случайно. Подобни статии и подобни журналисти едва ли са случайни. Не може да се отрече, че властта доста успешно борави с медиите. Политиката на моркова и тоягата тече с пълна сила. Общата картина намирисва на проверка на чувствителността на хората и на реакциите на обществото. Затова на подобни опити за сриване на националното ни достойнство и суверенитет трябва да се реагира бързо и адекватно.
В този смисъл да питаме и ние за някои неща. Откога явни непрофесионалисти започнаха да се изказват по отношение на националната ни отбрана? Те знаят ли, че веднъж загубени военни способности много трудно някога могат да бъдат възстановени и правят ли разлика между полицейско-жандармерийските и чисто армейските функции? Защо в годината, в която ние се сбогувахме с последната си подводница, съседна Гърция закупи от Германия (в условията на жестока финансова криза) своята първа подводница клас 214? Знаят ли българите, че армията ни се оказа разменната монета за приемането ни в НАТО и ЕС. В продължение на 20 години на командния й състав се втълпяваше, че драстичните съкращения ще доведат до по-добро социално и материално положение на всички българи. Сега, когато намалихме с 3/4 войската си, народът по-добре ли живее?
Ако се върнем назад в историята, ще видим, че сме разполагали с подводен флот още от 1916 г. Тогава получаваме от Германия първата си подводница от типа UB-8, зачислена като "Подводник N 18". Тя е била потопена под надзора на инспекторите от Антантата през 1918 г. на 13 мили югоизточно от Варна. С извеждането наскоро от въоръжение на подводницата "Слава" след 95 години отново оставаме без подводен флот. Само поръчкови журналисти, наивници или радикални пацифисти, откъснати от съвременните заплахи и предизвикателства във все по-несигурния свят, в който живеем, могат да се радват на този тъжен факт. 
Да си припомним също, че България влезе в НАТО през 2004 г. с ангажимента да поддържа определено ниво на военните си способности и да отделя не по-малко от 2.5% от БВП за отбрана. Сега тези небългарски гласове се опитват да ни поставят в положението на Исландия, която няма армия, но е член на НАТО. Само че Исландия е островна държава, разположена в Атлантика между Щатите и Великобритания и до 2006 г. там имаше американски морски пехотици. За съжаление ние сме разположени в центъра на Балканите и в момента представляваме слабото ядро на силната балканска периферия.
Няма да се учудим, ако някой ден журналистът, призоваващ към обезкостяване на Българската армия, получи най-високото военно отличие от началника на Генералния щаб на някоя съседна армия. Вероятно той ще е изключително горд от подобно признание за писанията си. Впрочем линията между позорните призиви и националното предателство е много тънка. А на политиците във властта ще кажем, че народът няма да подкрепи и няма да тръгне в труден момент след лидери без стратегическо мислене и поведение. Ще им напомним също, че силната дипломация се изгражда на базата на силна армия. А от закриването на армията до закриването на държавата има само една крачка...