На кого му пука?

Представяте ли си България да напредне дотолкова с технологиите в училищата, та това да се окаже драматично по простата причина, че модерната техника се използва главно за подслушване на учители и ученици? Така някой литератор може да е доволен като чуе, че възпитаниците му са дотам напреднали в познаването на националната ни поезия, така дълбоко и проникновено са я усвоили, че вече не я сричат, а могат да я пародират остроумно и на място. Като в случая с протестиращите, които следват “цецомобила” от Съдебната палата към сградата на МВР и наред с множеството каламбурни плакати, носят и деформиран за случая гениалния Яворов стих: “Две хубави уши, душата на ченге”.

Само гневът не е достатъчен

Тази гледка отключва гнева ми във всички посоки: на първо място си давам сметка, че започват наново да се разгръщат полицейски похвати и практики от друго време, което искахме да променим, да заличим с всичките му обраснали в страхове, демагогия и тихо насилие спомени. Но също така равнопоставено ме вбесява фактът, че тогава повечето българи бяха не просто грамотни, а образовани и знаеха не само да четат и пишат, но също така и кой е Яворов, какво е написал, как е живял и умрял и къде се намира музеят му, който днес едва се крепи да не рухне и е собственост на някаква масонска шайка...

Това високо знание бе фундамент от културата на България и ако този фундамент бе съхранен през мътните и крадливи години на преход, ако бяха положени дълготърпеливи политически, управленски и всеобщи усилия да бъде опазен, едва ли щеше да се стигне до днешните произволи - и на масовото подслушване, и на масовите икономически и духовни недоимъци.