На изпроводяк

Отчетът в края на 5-годишния мандат на Централната избирателна комисия вчера бе крайно постен и скучноват. През този период ЦИК не свърши кой знае какво. За пет години минахме през цялата гама избори, но какво от това? За мнозинството българи избирателният процес продължава да е обвит в корупция, манипулации и непрозрачност. Политиците също се грижат за недоверието спрямо честния вот с постоянната размяна на обвинения и съмнителните поправки в Изборния кодекс.

ЦИК стана емблема на мълчаливото съгласие с изборното безобразие и почти нулевите усилия за изпълнение на определени норми, гласувани от депутатите. За 5 години така и не въведе машинно гласуване, въпреки закона, заделените средства и множеството призиви от граждани, организации и политици. Уж скоро ще се обяви нова поръчка за техника, ама следващите членове ще я мислят и изпълняват.

Председателката на комисията вчера се похвали колко прозрачно работели с колегите й. Напълно прозрачно е кои членове на комисията кой шеф обслужват. А крайният резултат е плачевно ясен - българите не вярват в изборните резултати и искат да сменят системата, макар и да не знаят какво точно означава това.

Остава ни да се надяваме, че следващите членове на ЦИК ще обслужват обществения интерес, а не чисто партийния. ГЕРБ се спряха на същите свои хора, така че едва ли ни очакват чудеса. Ама трябва да сме позитивни. Все някога ЦИК ще се превърне в отговорен, честен и смислен орган. Макар че, уви, промените в ИК - последните предпоследни, предразполагат към партийна доминация и омаловажаване на малцинството. Жалбите на резултати вероятно ще си останат само за "арменския поп". Остава ни само да се надяваме, че избирателите ще проявят достатъчно разум. Колкото повече гласуват, толкова по-трудно ще е някой да промени случайно или не волята им. Затова - мислете, като пускате бюлетината!