На избори като на война

Милко Бояджиев
Румен Воденичаров
"Хелзинкски наблюдател"-България

Като съвременна форма на държавно управление, политическата демокрация изисква участие на максимален брой граждани във всички сфери на обществения живот. Неотменно условие за изразяване суверенната воля на народа е провеждането на свободни и честни избори и референдуми. Политическите партии са призвани да участват без предумишлени манипулации в изборния процес: в легитимното му провеждане на всички нива и коректното оповестяване на резултатите от него.
Нормалното провеждане на изборния процес у нас предполага стриктно съблюдаване на конституционно защитените индивидуални права, спазването на които обаче буди съмнения и поражда основателни резерви. Позната до болка е ползваната от правителствата на власт т.нар. "изборна зестра", която осигурява користни партийни изгоди

чрез преднамерени законодателни решения

административни хватки, неконтролируеми съдебни практики, както и с безцеремонно пренебрегване на международни правни стандарти. При провеждането на избори у нас тези несвойствени за едно демократично общество и подриващи националната сигурност похвати са прилагани често. Изтъкваните от наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в официални доклади до правителството и парламента - респ. ЦИК, констатации и препоръки, до този момент не са били зачитани по същество. Приетият от НС през 2013 г. Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс не отразява и резонно направени от граждански организации предложения.

Всичко това налага вниманието на обществеността да бъде отново насочено към тях.
Анализът на данните показва общоизвестния факт, че в избирателните списъци преднамерено са регистрирани

без законови основания над един милион гласоподаватели

Според данните за проведените през 1990 г. избори за ВНС, в избирателните списъци са включени 6.4 млн. лица с право на глас при население на страната общо 8.65 млн. През 2001г. при 7.98 млн. население (с 670 хил. по-малко) регистрираните гласоподаватели за 39-ото НС са 6.92 млн. - 520 хил. повече! Тези алогични разминавания са повод в Бюлетина на ЦИК да се изтъкне, както за изборите за 38-то НС (1997 г.), че "наличието на близо 7 милиона избиратели в страната е нереалистично".
Впрочем през 1990 г. в доклад на наблюдатели е констатирана невъзможността държавата да осигури пълни и точни избирателни списъци и се препоръчва учредяване на постоянна общинска изборна администрация, която целогодишно да поддържа и актуализира списъците. Докладът на ОССЕ за проведените на 5.07.2009 г. парламентарни избори за 41-то НС констатира същото: "Броят на избирателите, включени в окончателните избирателни списъци - над 6.9 милиона, бе висок в сравнение с цялото население, оценявано на 7.6 млн. Това води до опасението, че неточностите могат да доведат до потенциални злоупотреби". Наблюдателите от ОССЕ смятат за очевидна нуждата да се ревизират избирателните списъци и изтъкват категорично: "Беше изразено притеснение, че тази ситуация може да доведе до злоупотреби".
Още преди това - в доклада на ОССЕ за президентските избори през 1996 г., се наблегна на факта, че в България избирателните списъци са периодично изготвяни от административния апарат въз основа на регистрите на населението. Във Великобритания и повечето западноевропейски страни това се извършва посредством напълно независими от всякакви официални регистри списъци на гласоподавателите. Изборните списъци се осъвременяват текущо и се ревизират в края на годината, когато главата на всяко семейство декларира гражданското състояние на всички лица над 18 години. Актуалните списъци се излагат в общината с отразяване на настъпилите промени.
Липсата на политическа воля за коректно съставяне на избирателните списъци у нас произтича, както това е дипломатично подсказано в докладите на ОССЕ, от възможността за лесно

фалшифициране на изборните резултати на секционно равнище

в полза на имащите силно местно влияние и административни позиции политически партии. Това обстоятелство проличава най-ясно при сравняване "цената" (броят на пуснатите бюлетини) за един депутатски мандат. Вследствие подобни машинации политическата активност на населението в изборния процес се занижава с 10-15%. Това има особено значение при наличието на изискване за абсолютно мнозинство, т.е. постигане на повече от 50% от подадените гласове в сравнение с общия брой регистрирани в така раздутите избирателни списъци лица, голяма част от които фактически дори нямат легитимни изборни и въобще граждански права, нито изпълняват конституционни задължения.
Известно е, че разграничаването на избирателните райони и броят на мандатите във всеки от тях се определя въз основа на данните от картите за преброяване на населението, които в много случаи се попълват умишлено некоректно. Защото колкото по-раздути са тези данни, толкова по-голям ще е броят на полагащите им се мандати за депутати, кметове и общински съветници.  Следва при това да се отбележи, че в последните данни на НСИ общият брой на населението в страната е завишен с близо 400 хил. в сравнение с други меродавни източници като Световната здравна организация, ЦРУ и пр. Прави впечатление и отбелязваното от ЦИК устойчиво слабо участие на регистрираните в някои специфични региони избиратели - около 35%, спрямо средната за страната активност от 65-70%. Наложително е коригиране на границите на избирателните райони и числото на мандатите в съответствие с броя на

гласоподавателите с постоянен адрес у нас

и пребиваващи в страната над 9 месеца през една календарна година. Следователно необходимо е анализирането на посочените в бюлетините на ЦИК сведения за броя на регистрираните в България гласоподаватели и проверка на основаните на тях оценки, характеристики и политически изводи. Също така промени на методиката за определяне на изборни райони и мандати съобразно данните за последните проведени парламентарни избори, а не само според посочените от НСИ нереалистично завишени данни за броя на населението. Посочените обстоятелства обосновават нуждата от промени в съответните нормативни актове.
От изключително голямо значение за обществено-политическия живот, за настоящето и бъдещето на България е начинът на провеждане на националните избори на територията на други страни. През "преходния" период нарушаването на суверенитета и независимостта на държавата, пренебрегването на международните стандарти и двустранните договорености, неспазването на конституционни норми и действащото законодателство се осъществяват последователно

под натиска на външни сили и техните лобита

у нас. Така България е третирана като географски регион, поставен под чуждо попечителство. Дори в Бюлетина на ЦИК относно изборите за 39-ото НС се изисква при усъвършенстване на нормативната уредба да се вземат предвид проблемите, свързани с реда за гласуване на българските граждани в чужбина и законосъобразното отчитане на резултатите от тези гласувания.
Проблемите са свързани на първо място с неправомерното "запазване" на българското гражданство на лица от небългарска народност и техни потомци, които са напуснали легално България, установили са се постоянно в чужбина и са придобили по своя воля и свободен избор поданство на държава извън ЕС. Примерно в Р. Турция, с която имаме сключени двустранни договори за установяване, изселване или за размяна на население, които изискват спазване на принципа за единственост на гражданството. При това на територията на страна, където не е възможен съдебен контрол при гласуване за органи на властта в България. Наложително е Изборният кодекс да регламентира такъв ред, който допуска право за гласуване на едно лице

само в държавата, на която е легален гражанин

и в която живее повече от 9 месеца през всяка календарна година - т.е. при спазване на принципа: "един човек - един глас". В тази насока в доклада на наблюдателите от ОССЕ по проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори се препоръчва: "Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително регулирани, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път". Би следвало да бъде изтъкнато обстоятелството, че понастоящем в Р. Турция до 500 хиляди лица, преобладаващата част от които са на възраст над 18 години, притежават в нарушение на Закона за българските документи за самоличност задгранични паспорти и/или лични карти на български граждани. Ноторно доказуемо е, че актът на издаването и фактът на притежаване и тяхното ползване

са в противоречие на международното право

и на националното ни законодателство. Причините се коренят в угодничество на стратегическите интереси на външни сили и в липсата на политическа воля на управляващата прослойка, преследваща единствено конюнктурни цели. 
Особено показателни в това отношение са данните за гласувания на територията на Р. Турция и тяхното влияние върху обществения живот у нас. Докато на президентските избори през 1992 г. броят на гласувалите е нищожен (226 души), на парламентарните избори за 41-то НС през 2009 г. той достига близо 100 хиляди, т.е 2/3 от всички подадени в чужбина гласове (156 хил.). При подобрена организация и заплащане участието на притежаващи български документи за самоличност турски граждани в парламентарите избори на 12 май 2013 г. се очертава да достигне 130-150 хиляди. В нарушение и на задълженията на България към Европейския съюз, този подход осигурява

повече от 12 мандата в 42-рото НС, без Турция да е член на  ЕС! 

Колкото до условията за провеждане на "гласувания" извън дипломатическите представителства, следва да бъдат изтъкнати още две обстоятелтва. С Решение №8 на ЦИК гласуване в чужбина може да се извършва както със задграничен паспорт, така и със зелен личен паспорт (с лична карта), което в страни извън ЕС е недопустимо. Към това следва да се добави решението на Върховния административен съд №4069/7.06.2001 г., който, позовавайки се на чл. 23 от ЗИНП, потвърждава, че гласуванията в чужбина не подлежат на съдебен контрол. С това порочният кръг се затваря. Последствията от условията и начина на провеждане на тази политика при осъществяване изборния процес могат да се оценят само като

 катастрофално ощетяване на националния суверенитет на България

Противно на предоставяните правно недопустими привилегии на изселници от небългарска народност е провежданата от различни наши правителства политика спрямо запазилите при най-тежки условия българската си идентичност и съзнание потомци на бежанци от времето на османското робство, които живеят в съседни или по-далечни страни и географски области като Молдова, Бесарабия, Македония, Беломорска Тракия, Банат и пр. Това очевидно негативно и демагогско отношение нарушава тяхното право да участват активно в изборния процес у нас. В тази връзка е крайно време да бъде премахнато създаденото в нарушение на международните стандарти дискриминационно отношение към тях.  Българските власти продължават упорито да пренебрегват утвърдения в международното право - включително в Европейската конвенция за гражданство, принцип на т.нар. "обосновани разлики", който им урежда признаване на българско гражданство по закон. Този принцип е изложен от експерти - консултантите на НС от Швейцария Р. Щерер и Д. Коянец от Италия. Би следвало в случая да се прилага също императивното становище от 1955 г. на Международния съд на ООН относно същността и смисъла на понятието "гражданство". Залегналото нормативно изискване пряко се отнася и до други жизнено важни за страната ни проблеми, като демографския например. Трудно би могло при тези обстоятелства да се твърди, че България е демократична държава, спазваща международните правни стандарти, върховенството на закона и своите интереси.
Много от страните членки на ЕС възприемат поначало множественото гражданство за малко желателно, тъй като създава трудности в отношенията между държавите и гражданите им. Повечето прилагат стриктно Европейската конвенция за

намаляване случаите на множествено  гражданство

от 1963 г., чл. 1 на която гласи: "Гражданите, които са пълнолетни и които по своя воля придобият чрез натурализация, избор или възстановяване граждансто на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да могат да запазят предишното си гражданство". Това положение води до отчуждаване и загубване народностната идентичност на българските емигранти и улеснява асимилацията им. Става невъзможно легалното им участие в изборния процес и се затруднява участието на временно пребиваващи в чужбина български граждани. На основата на европейското цивилизационо единство и обща ценностна система и с оглед развитието на интеграционните връзки, правото на Европейския съюз разкрива възможности за сключване на двустранни договори в рамките на Общността (при съблюдаване принципа за реципрочност) за запазване предишното гражданство. Пример в тази насока са сключените от Ф.Р. Германия над 10 двустранни договора. Няколко български правителства обаче не зачитат обоснованите и покрепяни от НС (писмо 153-14-1970/19.04.2011 г.) многократни предложения на граждански организации за придвижване по каналния ред и своевременно сключване на двустранни договори по тази тема с държави членки на ЕС.
 А всяко бездействие и протакане на правно обоснованите и политически целесъобразни мерки по организиране и провеждане на гласуванията в чужбина на парламентарни и президентски избори при стриктно съблюдаване на международното право вреди на законните интереси на българския народ и на държавата ни.
Такива са някои накратко изложени проблеми, свързани с осъществяването на изборния процес у нас, за преодоляването на които се изискват спешни оперативни решения в рамките на сега действащото национално законодателство.