На гурбет в Гърция - малко пари за много работа

В Северна Гърция работят около 40 000 българи - една трета от тях са в Солун. Иначе общо в Гърция, както ДУМА писа, работещите нашенци са 200 000. Българите заемат обикновено ниско платените работни места, подчерта лидерът на КНСБ Пламен Димитров на семинар в Солун преди дни. Най-честите оплаквания са заради намаляване на заплатите. С една дума - малко пари за много работа на полето и по строежите. На това са подложени българите, предпочели гурбет в Гърция. Повечето от тях са наети в селското стопанство, строителството, като домашни прислужници и в хотелиерството. На месец получават чисто около 460 евро. По данни на КНСБ в Северна Гърция има село - Неа Виса, в което работят само българи, и те получават по 20-25 евро на ден при работа не по-малко от 10 часа.
И българите, и гърците страдат от бавна обработка на документите им за отпускане на пенсия. Общо 375 хил. души в страната имат одобрени молби за пенсии, но чакат между една и четири години, за да им бъдат отпуснати, съобщи Пламен Димитров. Информация за проблемите на нашите в Гърция се събира в посолството ни в Атина и чрез директни контакти с Главната инспекция по труда, където има горещ телефон за работещите в съседната страна. Оплаквания има и за удължаване на работното време, нередовно изплащане на възнагражденията, труд без осигуровки и без договор, без дори и един почивен ден,

дискриминация от страна на работодатели

тежки условия на труд, особено в селското стопанство. Все проблеми, които поставят и работещите българи в Кипър, посочи изследване на КНСБ преди време оттам.
Според Панайотис Церамболидис, председател на Солунския синдикален център, проблемите не засягат само българските, но и гръцките работници. Възнаграждението е паднало от 751 евро на 460 евро, на младите под 25 години основните заплати са 511 евро. Един милион работещи гърци са без осигуровки има на черния пазар. Заплата от 460 евро чисто обрича на глад, особено ако имаш семейство, казва гръцкият синдикалист. Наемът в Солун е 200 евро. Нужни са съвместни действия с българските колеги, изтъкна Церамболидис, защото проблемите са общи. Договаряме се с гръцките синдикати за европейска рамкова директива за колективно трудово договаряне, допълни Димитров. Подобна директива в границите на ЕС ще обвърже в едно многото проблеми, свързани със свободното движение на хора, като даде обща рамка, с която законодателствата на отделните държави членки да се съобразяват, като по този начин се избягват бъдещи противоречия и се овладее управлението на риска, обясняват специалистите.
Нашите синдикати не от днес и вчера работят съвместно със своите гръцки колеги, но има още какво да научат от работните организации в Гърция, които са много по-активни, по-обединени и със сериозна синдикална дейност от много години. Разликата е и в това, че работниците в Гърция живеят и се трудят в ситуацията на капитализъм от години.
През октомври миналата година Европейската федерация на профсъюзите (ЕФП) IndustriAll организира международна протестна акция в Атина в подкрепа на гръцките работници и синдикалисти от корабостроителницата Скарамангa, в която се включиха и представители на КНСБ. Поводът бе дълго тлеещ конфликт там, където повече от година работниците не получават заплати, а Министерството на отбраната, за което те работят, остава безучастно.
От Солун, преди да се включат "Подкрепа" и работодатели с общо становище, КНСБ изрази своята позиция по политическата и социално-икономическата ситуация в България във връзка с предсрочните парламентарни избори. Координационният съвет на синдиката настоява за нова икономическа политика, ясна визия около нови и стари енергийни мощности, активни политика на пазара на труда, заплащане на пълния размер на възнагражденията за труд, мерки за криминализиране укриването на осигурителни вноски и подобряване събираемостта на осигурителни приходи, спешна актуализация на бюджета на здравната каса, разумни параметри за развитие на пенсионната система, като се запази ранното пенсиониране на категорийните работници, спиране на увеличаването на пенсионната възраст за всички категории труд до края на 2018 г., стабилизиране на собствените проходи на НОИ, като за следващата година се увеличи вноската за фонд "Пенсии" с 1 процент и с толкова - вноската за безработица.
КНСБ предлага и усъвършенстване на законодателството по заплащането на труда, където наред с многото аргументи се предлага да се въведе

нов раздел в Кодекса на труда

който да регламентира значението и определянето на минималната работна заплата, като водещ принцип занапред да е нейното договаряне на национално равнище, а не самостоятелно определяне от МС. При това определяне трябва задължително да се отчитат средногодишният индекс на потребителските цени, европейските изисквания за макроикономическа стабилност, динамиката на производителността на труда, издръжката на живота, мерките за заетост, динамиката и равнището на средната работна заплата за страната. Договарянето му е майката, категорични са експертите на КНСБ, за да се реши донякъде проблемът със заплащането - този бич, който гони хората от България и докарва демографски проблеми.
КНСБ предлага бърза стачка за заплати, ако преговорите за възнагражденията се проточат до 3 месеца без резултат. Това може да стане с промени в КТ, поясни вицепрезидентът на синдиката Чавдар Христов. Държавните служители също да имат право на ефективна стачка, настояват още от синдиката. В момента чиновниците имат право да протестират само символично чрез носене на лентички. Когато не са плащани навреме заплати, предприятието да се обявява във фалит, искат още от КНСБ - с промяна в Търговския закон. Неизплатените възнаграждения обикновено са в рамките на 60 и 70 млн. лв. на месец. Синдикатът настоява още

 неплащането на заплати да се наказва със затвор

до 1 г. и глоба до 1000 лв. Заедно с преговорите за по-високи доходи от синдиката ще настояват и за въвеждане на мерки, които ще доведат до повече приходи от осигуровки, включително публично оповестяване на "черен" списък на 100-те фирми с най-големи осигурителни задължения.
На семинара в Солун стана ясно още, че от КНСБ са склонни да подкрепят исканията от частните пенсионни дружества с проект за изменения в Кодекса за социално осигуряване. Според промяната, от 1 януари 2015 г. професионалните фондове да плащат не цялата пенсия, а само част от нея на миньори, металурзи и всички, които работят при вредни условия на труд и имат 10 години участие във фондовете. Частта ще бъде според натрупаната в индивидуалните партиди сума на всеки. Другата част ще се поема от НОИ. Според същия проект професионалните фондове трябва да плащат изцяло пенсиите чак от 2022 г. Запознати обаче още отсега се опасяват да не би бъдещите пенсионери да останат от две части по средата...
Междувременно левите депутати Мая Манолова и Страхил Ангелов внесоха искане за промени в Социалния кодекс - условията за ранно пенсиониране на хората с първа и втора категория труд да важат не до края на тази година, а до края на 2017 г. С промените още три години работещите жени от първа категория ще имат право да се пенсионират на 47 години и 8 месеца и 52 години и 8 месеца за мъжете. Съответно за жените при втора категория труд - на 52 г. и 8 месеца и 57 г. и 8 месеца за мъжете. Ръководството на КНСБ има идея и държи на нея - проблемът с изплащането на пенсиите на работещите при първа и втора категория труд да се реши чрез

създаването на индустриален фонд под шапката на НОИ

Отново бе припомнен проблемът с осигуряването на земеделските производители - от 65 000, колкото са те, се осигуряват едва 30 000, и то върху 240 лв. За разрешаването на този проблем би помогнал и регистърът на фермерите, за който има обществена поръчка от миналата година. За сравнение - Македония вече има такъв регистър.
Експертите на КНСБ представиха и основни изводи и препоръки на проект "Възраждане на индустрията в България". Това е процес, съвместна отговорност на държавата, бизнеса и снидикатите, изтъкнаха от КНСБ. Защото индустриалната политика цели да насърчава всякакъв вид дейности за икономически растеж и социално развитие, като отчита съществуващата икономическа структура и очакваните по-добри перспективи занапред. Много и разнопосочни са условията и изискванията за това - от създаването на подходящи политики, до нужните кадри, приоритетите на държавата, връзките между отделните дейности и тяхното интегриране, правилна стратегия с ясни и съвместими цели, подходяща администрация, по-благоприятна експортна структура, образование и т.н. Все условия, които засега са само пожелание на родна почва. Но ако "тръгваме да го вървим", както казват, трябва отнякъде да се започне. Сегашното управление има някои виждания и конкретни идеи за възраждане на българската индустрия, но те не бива да се забравят от следващите правителства, за да се почуства отлепването от дъното.   


Работа ли е на синдикат да иска повече облагане на хората?

КНСБ сипа лъжица катран в кацата с меда, както се казва. Вероятно загрижени за дефицита в Здравната каса, от КНСБ предложиха да се въведат здравни вноски върху всички видове доходи на хората, които не получават трудови заплати, а имат капитал от лихви по банкови влогове, дивиденти от акции, наеми. От синдиката нямат реална представа за колко души се отнася това, но поставяли въпроса принципно. В момента, когато е без трудови доходи, човек плаща като самоосигуряващ се вноска от 16,80 лв. На фона на сегашните данъци и такси идеята на КНСБ идва малко множко и надали ще срещне и грам разбиране от страна на хората, които все пак търсят начини за оцеляване. Не е работа на синдикат това, ще си кажат мнозина. И ще са прави. Защото работа на синдиката е да брани и малкото пари, които остават в джоба на хората в най-бедната държава в Европа.