НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

Божидар Томов

   
Преди години тренирах бокс и съм подписвал декларация, че на каквото ме учат, ще го ползвам само на ринга и никога в частния си живот. Не знаех какво е частен живот, тогава хората нямаха нищо частно и частен живот също. Когато започна демокрацията, ми дадоха една фабрика. На мене и на четири братовчедки. Полагала ни се била по наследство. Дядо ни я бил имал, после я имала държавата, а сега ние трябвало да я имаме. Смешно, баш на мене да ми се падне фабрика за хартия... Аз понеже през живота си повече книги съм писал, отколкото съм прочел, а и съм живял доста и си представете колко тоалетна хартия съм изхабил... Тя тази фабрика не може да ми оправи тиража на романите и в никакъв случай няма да покрие рулата тоалетна хартия, ама нека не говорим... И пред братовчедките не смеех да повдигна темата, щото те изискани дами, дето на коя майка й учила в Швейцария, на коя бащата работил в Либия. Само аз - простак! Пиша криминални романи на хартия, произведена в бившата ни фабрика. Да не ви говоря какво правя с ония рула... Аз, ако е въпрос, на тия рула мога да почна вестници да издавам. Всекидневник, седмичник, друг един за жената, леле-леле, тя веднага, жената, ще заподозре, защото е умна, че аз издавам вестника на тоалетна хартия, но пък аз ще я попитам какво лошо има и тя нищо, че е жена, ще се замисли и ще каже, че нищо лошо няма. И ще каже още, понеже е умна, че би могло в нашата фабрика да открием шкембеджийница. Още по-добре да отворим мол. Сами разбирате, че жената, за която говоря,  не е онази, за която бих се оженил, а е братовчедка ми по линията на училите в Швейцария и работили после в Либия или обратното. И изобщо не е само една жена, а четири мои братовчедки. Четири братовчедки идват многоватко за един само човек, пък нищо, че навремето е бил боксьор.
    Фабриката в момента не произвежда хартия, защото просто няма от какво. Няма го онова, от което се произвежда хартията, по тази причина, не знам дали се забелязва, но аз пиша по-малко книги, по-рядко и даже да не кажа, че никак не пиша. За тоалетните функции нека не се разпростирам, но нещата са свързани - когато човек пише по малко книги, той също така яде по-малко. И се забелязва как нещата са обвързани едно с друго. Така че помислете си - когато седнете да четете, примерно, или посегнете към рулото, което е само на една ръка разстояние.