МВФ: Сгрешихме със спасяването на Гърция

Международният валутен фонд значително е подценил до каква степен мерките за икономии ще задълбочат рецесията. В доклад, цитиран от "Гардиън" и "Индипендънт", от МВФ заявяват, че не са успели да осъзнаят какви щети може да нанесе на Гърция програмата за строги икономии.
Гърция бе първата страна от еврозоната, която в хода на дълговата криза получи подкрепата на международната общност. По силата на първата програма Атина получи спешни заеми на обща стойност 110 млрд. евро, но бързо стана ясно, че това не е достатъчно и през ноември 2012 г. бе гласуван втори спасителен пакет, включващ допълнителни заеми за 165 млрд. евро.
В своя доклад, който касае първия спасителен пакет, МВФ обозначава мерките като "подходящи" и "необходими". В края на краищата те са задържали Гърция в еврозоната и са предотвратили прехвърляне на кризата в други държави членки на валутния съюз.
Въпреки това ретроспекцията показвала и много грешки. МВФ посочва две основни обвинения срещу себе си - подценяване на негативите от наложената програма за строги икономии и нарушаване на собствените си правила. В началото на 2010 г., когато Гърция получи първите пари, страната от днешна гледна точка не би била квалифицирана за помощни средства, тъй като не би изпълнила три от общо четири критерия за това.
Експертите от фонда са били твърде оптимистични и в оценката си за това кога Гърция ще бъде в състояние да изплати дълговете си. В допълнение те са надценили и срока за връщане на страната към капиталовите пазари и са считали, че правителството ще проведе реформите по-бързо.
Високопоставени служители на фонда са имали сериозни съмнения дали дългът на Гърция би могъл да се поддържа на определено стабилно равнище дори и след първата спасителна помощ от май 2010 г. и са се съгласили с плана само заради страха от "зараза".
Грешките обаче не се дължат само на МВФ, пишат авторите. Вина имат и партньорите на фонда - Еврокомисията и Европейската централна банка. В доклада фондът атакува силно и Европейската комисия. "Подстригването на дълга" на Гърция, според експертите на МВФ, е дошло твърде късно, защото твърде дълго е считано за "политически трудно решение" в самата валутна зона. Еврокомисията е описана като "неопитна в управлението на кризи" и е "фокусирана вместо към създаване на импулс за растеж, повече върху спазване на стандартите на ЕС".
Именно срещу стандартите и сегашното състояние на Европейския съюз негодуват все повече европейци. Допитване на "Галъп", проведено в 6 страни от ЕС, става ясно, че 62% от французите и 56% от британците смятат, че ЕС върви в грешна посока. Цели 82% от жителите на Обединеното кралство пък не одобряват управлението на премиера Дейвид Камерън, посочва още анкетата. Резултатите от анкетата на "Галъп" показват, че евроскептицизмът се е разпространил повече от очакваното.