Музикотерапия
/ брой: 161
Иван Беловски
Такива времена са настанали - зъб да не те заболи!
Надух жестоко едната буза, две нощи не спах, а на третия ден посетих зъболекар, който ми препоръчаха мои познати. Инсталира ме докторът на стола, върза културно на врата ми лигавниче, запали лампите над главата ми и захвана да ровичка из белите стъклени шкафове, с които бе пълен кабинета му. Сърцето ми от страх беше станало като грахово зърно - все си мислех, че търси по-яки клещи. Не познах. Зъболекарят извади компактдиск, пъхна го в уредбата и в кабинета зазвуча Бах! Токата и фуга! Направо тръпки ме полазиха от величието на момента! На фона на тази музика дентистът почовърка с бормашината си в устата ми, отвори канала на шести горен и това беше. Три минути работа! Запълни дупката с временна пломба и съобщи!
- Толкова за днес! Дължиш четиридесет лева!
Изстенах:
- Ама, докторе, нали се разбрахме за двайсет лева!
- Да, но без музикотерапия! Бах е това! При твоя случай това е от изключително значение! Намалява и отока, и болката, действа антибактериално! По-добре от антибиотик!
На следващия ден слушах Равел! "Болеро"! Имало изключителен ефект срещу пародонтоза, спирало оголването на зъбните шийки, а също и кървенето на венците... Пак срещу четиридесет лева!
Моцарт, то се знае, отново се оказа най-велик. При третото ми посещение той съпровождаше основната работа по лечението на шести горен! Симфония "Юпитер" плюс "Малка нощна музика"! Почти половин час докторът рови из устата ми и аз не усетих никаква болка. Заболя ме обаче жестоко, когато лечителят ми поиска петдесет лева.
- Но как така!? - прошепнах едва аз, защото устата ми беше пълна с памуци.
- Моцарт! Разбираш ли? Волфганг Амадеус! Това не ти е на тебе някакво там валсче на Щраус! Велика музика!
Платих печален, а докторът продължи:
- Следващия път пак ще е той, защото приключваме с лечението! Обаче си приготви осемдесет лева! Щото тогава целия "Дон Жуан" ще ти пусна! Спектакъл на Скалата!
Страхотно благоприятен ефект има при всякакви състояния и всякакви процедури!
Погледнах го съсипан от съобщението - осемдесет лева! Все пак пенсията ми възлиза на двеста и двайсет лева! Ни повече, ни по-малко! Изстенах все едно зъб ми вади без упойка и успях да кажа само едно:
- Щом ще е Моцарт и щом ще е осемдесет лева, пусни ми тогава Реквиема му! Най-подходящ ще е за моя случай!