Музиката не е работа, а начин на живот

Отличен през 2007 г. с награда "Грами" (първият афро-американски диригент, носител на това отличие), Джон Маклафлин Уилямс е смятан от критиците за музикант с изключителни изпълнителски качества и завладяващо сценично присъствие. Диригентът интерпретира с разбиране както стандартния репертоар от класическата и романтичната епоха, така и съвременна музика от американски композитори. Високообразован и изключително ерудиран музикант, той е добре известен и от двете страни на Атлантика (в САЩ и Европа). Свирил е и е дирижирал с най-известните в света изпълнители на най-престижните сцени, има записи за авторитетни звукозаписни компании. Джон Маклафлин Уилямс се представлява ексклузивно от GKW Creative Management. В навечерието на първото си гостуване у нас по покана на "Кантус фирмус" със съдействието на фондация "Америка за България" музикантът даде специално интервю за ДУМА чрез домакините му от "Кантус фирмус". На 15 март той ще дирижира Класик ФМ М-Тел оркестър със солист виртуозния пианист Людмил Ангелов.


- Ще дирижирате един от любимите изпълнители на българската публика - пианиста Людмил Ангелов. Откъде се познавате, имали ли сте съвместни изяви до този момент?
- Това ще бъде първият път, в който работя с Людмил. Имаме няколко общи приятели. В Америка той е известен като голям виртуоз, особено след издаването на диск с неговите изпълнения на музика от Николай Капустин.
- Предстоящият концерт е от цикъла "Музиката на Америка", който се организира за първи път и има за цел да покаже непознати страни от американската музикална традиция. В програмата присъстват две произведения на Хадли и Маккей, които ще бъдат изпълнени за първи път в България. Защо се спряхте на тях? 
- Американската концертна музика е позната по света само с няколко определени произведения, ако може да се каже, че изобщо е позната. Сред малкото популярни са произведенията на Гершуин, Копланд и отчасти Бърнстейн. Но определено това не обхваща цялото разнообразие на американската композиторска школа. Избрах Хадли, защото той е единственият американски композитор от своето време, който е постигнал световна известност. Неговите творби се изпълняват от музиканти като Густав Малер и Леополд Стоковски, и изобщо из цяла Европа, Япония и Китай. Той е бил фантастичен композитор на програмна музика, но след неговата смърт губи славата си дори и в Америка, до момента, в който през 1999 г. фирмата "Наксос" издаде диск с неговата симфония и симфонични поеми в мое изпълнение. "Отело" на Хадли е чудесно произведение, което показва неговите възможности. Джордж Маккей е композитор от западната част на САЩ и неговата музика има различно звучене. Произведението, което ние ще изпълним, включва музика от индианското племе Макълшуут. То звучи изключително красиво и емоционално наситено.
- Вие сте първият афро-американски диригент, носител на престижната награда "Грами". На последната церемония ваш албум с няколко номинации получи награда за най-добре записан класически албум. Какво значение имат за вас тези отличия?
- Да, аз съм първият афро-американски диригент, печелил "Грами". Тази награда е много важна, защото в Америка тя е повече популярност, отколкото заслуга за музикално изпълнение. Всеки знае какво е "Грами", затова и едно такава отличие винаги се отразява положително в работата.
- Звукозаписите са важна част от вашата кариера. Осъществили сте много записи за фирмата "Наксос", за да популяризирате забравени творби на американски композитори. Кои са най-интересните от тях?
- Моите любими композитори са Хенри Хедли, Николас Фладжело и Джордж Фредерик Маккей. За мен те изразяват много различни аспекти от американската концертна музика и заслужават да бъдат поставяни на едно ниво с Гершуин и Копланд.
- Освен диригент вие сте активен цигулар - солист и камерен изпълнител. Като концертмайстор сте свирил в оркестрите на Болшой театър, Американския балетен театър, Портландския симфоничен оркестър. Как се чувствате по-добре - като диригент или като цигулар?
- Не бих могъл да кажа, че се чувствам по-добре в едната или в другата ситуация. Все пак двете усещания са много различни. Да свириш цигулковите сола в "Лебедово езеро"  е неповторимо преживяване, но да дирижираш "Лешникотрошачката" също е огромно предизвикателство. Не бих могъл да живея без нито едно от двете.
- Работил сте и като композитор с Майкъл Кемън. В момента занимавате ли се с някой по-специален проект в тази област?
- Въпреки че имам огромното желание да композирам, се наложи да отложа временно това занимание заради другите ми ангажименти. Имам и шестгодишна дъщеря, както и съпруга, която също гради своя кариера.
- Като толкова активна музикална личност трудно ли съчетавате личния с професионалния живот?
- О, да! Както казват, музиката не е работа, това е начин на живот. Понякога дори не можеш да поставиш граница кога свършва музиката и кога започва животът. Всичко е едно цяло, но нямам нищо против - все пак това е, което обичам. 
- Имате ли любимо произведение и композитор?
- Имам много любими произведения и композитори. Някои от тези, които най-много харесвам, са Арнолд Бакс, Ерик Волфганг Корнголд, Жозеф Жонген, Панчо Владигеров, Александър Глазунов, Пол Крестън, Франц Шрекер, Ернст фон Дохнани, Франц Шмид и Николас Фладжело. Надявам се някой ден да имам възможността да изпълня нещо от тези композитори в България.