Музиката е свят, без който не можем

Пианистката Зорница и цигуларят Орлин Цветанови са родени в семейството на пианистката Гергана Владова и композитора проф. Цветан Цветанов. Занимават се с музика от деца. Двамата са възпитаници на Националното музикално училище "Любомир Пипков". След това Зорница завършва пиано при Лазер Берман и Ралф Наткемпер в Германия. Печелила е конкурси у нас и в чужбина. Танцува балет, играе в театрални постановки, учи сценично изкуство при Цветана Манева, Крикор Азарян, Камен Донев. Орлин продължава образованието си в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Ангел Станков. Зорница и Орлин са посещавали майсторски класове при известни музиканти у нас и по света. Заедно участват в много проекти на малки и големи сцени в България и в чужбина. Вдъхновени от музиката на Клод Боленг, разработват проекта "Класиката среща джаза" и създават свой квартет. Неотдавна сестрата и братът представиха премиерно в София своя албум "Dream of Oz" с творби от български композитори. Това бе и поводът да дадат интервю за ДУМА.

- Зорнице, Орлине, съвсем наскоро вие представихте албума си в София. Как мина премиерата, кое най-много ви зарадва или приятно ви изненада?
Зорница: Премиерата мина много вдъхновяващо за мен. Имаше много хора, дори Косьо Владигеров, който не живее в България, успя да дойде. След това повечето присъстващи споделиха, че са много възторжени от диска, което много ни поласка (усмихва се).
Орлин: Премиерата беше кулминацията на албума... Приятно се изненадах от големия интерес  на хората към него, също така благодаря на всички наши близки приятели, които присъстваха, както и на проф. Ангел Станков - моя учител, на фотографа Васил Къркеланов и много други близки и познати. Благодаря безкрайно на всичките ни приятели, които ни подкрепиха по един или друг начин.
- Смятате ли да организирате още премиери на албума у нас и в чужбина?
З.: Много ни се иска да направим премиера и във Варна, а и в чужбина. Ще видим... Свързано е редица комбинации и разходи.
О: Много бихме желали да представим албума на Международния музикален фестивал "Варненско лято", както и на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол.
- Освен произведения на вашия баща проф. Цветанов, композиции на кои други автори сте включили? Какъв бе подходът при подбора им? Кое ги обединява?
З.: Искахме дискът да е много разнообразен, с различни стилове, но всичко да е българско. Мислим, че се получи доста добре.
О.: Освен произведенията на нашия баща Цветан Цветанов, които сме представили с нов аранжимент, сме включили композиции на Константин Владигеров - внук на Панчо Владигеров, Михаил Йосифов, Георги Маринов, Алекс Нушев, Марин Бърдарев от Банско, ръководител на музикална школа, както и китарист в "Бански старчета". Всички тези хора са свързани с нас. Tова обединява албума и от разнообразен го превръща в нещо цяло и завършено.
- Кой направи аранжиментите и какво е особеното, интересното в тях?
З.: Аранжиментите са на Орлин и на композиторите.
О.: Aвтори на аранжиментите са самите автори, а някои от тях са и наши. Аранжиментите са в много отношения съвременни и модерни, в същото време - различни един от друг. Представили сме прекрасни произведения от миналото през нашия поглед. Също така в албума има записана съвсем нова музика, измислена/сътворена през 2015 г., която никой никъде не е чувал.
- Когато свирите заедно, кое е най-силното усещане? Какво е по-лесно и какво е по-трудно в сравнение с работата ви с други музиканти?
З.: За мен е безкрайно лесно да свиря с Орлин. Разбираме се с поглед, с жест. В работата ни няма надпревара, а само спортсменско съревнование. Всеки може спокойно да сподели какво смята. Усещаме се (усмихва се).
О.: Най-силното усещане е откровеността, критичността и търпението един към друг, което ни помага да се развиваме и самоконтролираме. Особено лесно е при отклонение в темпото - сякаш мислим по един начин.
- И двамата се занимавате с музика от съвсем малки. Родителите ви ли избраха за вас различни инструменти - цигулка и пиано?
З.: Мен майка ми ме е насочила към пианото. Но и само пред него съм се спирала от всичките мебели в къщи (усмихва се). Доколкото знам, Орлин е искал да свири на цигулка.
О.: Да, майка ми ми представи симфоничния оркестър и аз си избрах да свиря на цигулка.
- Всеки от вас има собствен път и кариера, свои територии на изява. Зорнице, вие съчетавате много изкуства и изразни средства. Театърът, балетът, камерното музициране, свиренето със симфоничен оркестър - кое ви привлича най-силно? Какво ви дава всяко от тези сътрудничества?
З.: О, всичко е от голямо значение. Аз свиря от 6-годишна. Като пораснах, исках да бъда актриса, което според мен ми даде много за поведението на сцената. А концертите с оркестър са удоволствие и сбъдната мечта. Пианото за мен остана страст, без която не мога.
О.: Всичко ме обогатява като музикант. Вникването и изучаването на различни стилове те прави по-добър музикант. Това е като пътешествие в различни светове.
- Орлине, вие по-често се изявявате с различни банди, а от доста време постоянно свирите с примата на родната поп музика Лили Иванова. Как ви обогатява, на какво ви учи работата с различни колеги и жанрове?
- Да бъда точен, да свиря чисто и красиво.
- Зорнице, какво е най-ценното, което сте запомнили и продължавате да следвате от наученото или от съветите на своите преподаватели?
- Да не се взимам насериозно (усмихва се).
- Очевидно нищо не може да ви попречи да осъществявате проектите си. Но какви трудности трябва да преодолява един млад музикант в България, за да отстоява мечтите си и да се развива творчески?
З.: Определено е трудно, воля! Дай боже да имаме възможността да създаваме още много музика. Това е най-хубавата професия. Искам да благодаря от цялото си сърце на всички приятели, които бяха до нас, подкрепяха ни, даваха ни кураж и надежда. Ангел Попов, Яна Чайрова, Мария и Юли Илиеви, Северина Цанкова, Станислав Димитров-Стенли, Десислава Петрова, Ради Георгиев, Младен Василев, Анна Нарцис Шопова, Екатерина и Милослав Хугасян, Славена Даскалова, "Музикаутор", Крум, както на всички музиканти и на мама (усмихва се).

Снимки Личен архив