Музиката е мост към душите и мечтите

Марина Аврамова

В състояние ли е музиката да дарява с ново звучене пространствата, какво означава свиренето без подправки и къде се крие тайната на вълшебната музика разкрива пред citybuildhome.bg кавалджията на планетата. Виртуозът Теодосий Спасов разказва за новия си албум с "Небесни струни", който наскоро излезе на пазара с подкрепата на "Roca". Публикуваме интервюто със съкращения.

- Защо в народната песен кавалът винаги е меден? Нито е изкован от мед, нито е залят с мед?
- Това е, защото майсторството на изпълнение на инструмента създава усещането, че мелодията се лее и е сладка за ухото и за душата, както мед, като се обработва, или се вади мед от пчелния кошер. По този начин звучи и мелодията на кавал, така че образът няма общо с материята и производството на инструмента.
- Послушен ли е кавалът? Подчинява ли ви се винаги?
- Трябва да се създаде взаимно съгласие между изпълнителя и инструмента. Инструментът е пълен с тайни, изпълнителят иска да ги научи и трябва да отделя време да репетира. И в най-неочакван момент може да получи дар от инструмента - някоя тайна, до която не е могъл да достигне, въпреки упоритостта си. Изпълнителят помни тайната за цял живот, благодарение на нея той става все по-близък с безмълвния инструмент, който, попадайки в ръцете на музиканта, започва да говори. "Кавал свири и говори..." - има такава народна поговорка.
- Има ли под родното небе добър климат за джаза?
- Има. И преди, когато беше забранена музика, "музика на упадъчната капиталистическа система", в България се слушаше джаз. Разбира се, на пионерите не им е било много лесно, но е имало възможности. Спомням си седемдесетте, осемдесетте години, които бяха наситени с джаз фестивали и много концерти. Световни джазови имена са идвали в България. Напоследък също много млади български музиканти са изявени джазови изпълнители. Те имат възможност да пътуват, да учат в Америка, в Европа и да са много по-близо до истинската джазова музика, до изворите на джазовата естетика и това се отразява на нашата култура.
- Непрекъснато обикаляте света, дарявайки го с прекрасната си музика. Къде свирите с най-голямо удоволствие и къде се чувствате най-добре разбран?
- Обичам да свиря в България. Има детайли, които най-дълбоко се усещат тук. Все пак аз свиря на кавал, който е български национален инструмент. Няма хора, които да усещат тази музика по-силно от българите!
- Магията на изкуството е да гради мостове. Чувствате ли се духовен мостостроител?
- Музиката е магия, която преминава през всякакви граници и ограничения, свързва хората с еднакви интереси, с отношение към възвишеното, към духовното. Всяка изява е, метафорично казано, строене на мост, мост между изпълнител и публика, мост, който свързва душите и мечтите на хората и ги зарежда с импулс за креативност, за съзидателност. Често един концерт се явява не като един мост, а като много мостове, които след това подобно на лъчи свързват и развиват различни идеи, родили се именно от екзалтацията по време на музикалното събитие.
- Казвате, че се стремите към директен контакт с публиката и към свирене без подправки, това ли е вашата тайна за красива музика и успех?
- Когато съм казал "подправки", съм имал предвид искреността на душата на изпълнителя - да не се преправя, да не слага допълнителни подправки, а да свири натурално като живота, така както се чувства в момента. Забелязал съм, че когато настроението ми не е в най-блестяща форма, свирейки, това достига много точно, много истински до публиката и тя разбира какво се случва с мен. И това й харесва, защото е натурално, истинско, човешко. Колкото си по-голям човек в изкуството, колкото по-човешки присъстваш в него, толкова същността и смисълът на музиката като изкуство е по-силен. Има, разбира се, хора в музикалното семейство, които се опитват да се самообожествят и искат от публиката да им се прекланя като на богове. Но това е плод на комерсиалната медия, на комерсиализма на нашите векове - ХХ и ХХI, в които живеем. Започвам да изпитвам все по-голямо отвращение от концерти на стадиони, където публиката е като зомбирана. Предпочитам един концерт на японска дървена флейта, под короната на дърво, а публиката - насядала...
- Как успявате да се предпазите от цялата пошлост и кич, които ни заливат отвсякъде? Казвате, че времето се върти. В каква позиция се намира в момента и ще дойде ли според вас момент, в който хората на духовното ще бъдат силните на деня?
- След толкова много капиталовложения по посока на консуматорския интерес, мисля, че духовното става привилегия само на малък кръг посветени в тая посока хора. Когато всеки ден се строят молове, а се закриват театри, читалища, какво да говорим, това е абсурд... Когато не се мисли за духовна светлина, за която са мислили нашите предци, нашите прародители, които са създали нашата държава и са се жертвали в името на построяване на читалище в някакво село, за да светне там духовното, за да се обогатят хората, да излязат от нивите, от калта и да влязат в читалището между книгите, в театъра, дори и самодеен, в оркестрите, в хоровете... Какво да говоря, когото в момента се разрушават нашите български духовни храмове, а се строят храмове на комерса.
- Какво включва албумът с "Небесни струни", който наскоро излезе на пазара?
- Програмата съдържа около петдесет минути мои композиции. Някои от тях са писани за театър, за филм, други са писани спонтанно за концертни изяви, но повечето са нови, а старите са с нови аранжименти за този състав.
- Съвсем наскоро излезе и друг ваш албум, разкажете повече за него.
- Това е третият албум на триото ни с Румен Тосков - пиано, и Христо Йоцов - ударни инструменти. Първият ни съвместен албум е издаден в Ню Йорк, казва се "Рибите се молят за дъжд", вторият - "Live from London", изпълнявали сме го в London Queen Elizabeth Hall. Настоящият ни, трети албум се нарича "Open mood" или "Отворено настроение". В него гост музиканти са Георги Дончев - контрабас, Пейо Пеев - гъдулка, и Петър Миланов - китара.
- В състояние ли е музиката да промени едно пространство, да му даде нов живот, ново звучене?
- Да, както се случи в изложбената зала на "Рока". Много е човешко, много е съвременно, наистина има нужда точно от такива решения, в които да се свърже това пространство с музика, а защо не с литература, там би звучала прекрасно българска литература... Може между техните прекрасни продукти да се появят и картини на съвременни български художници. Това е наистина нещо, което на пръв поглед е шокиращо, но то е много човешко, много натурално.
- А може ли музиката да възпитава, щом се приема предимно емоционално, въздейства повече върху чувствата, отколкото на разума?
- Музиката въздейства и на разума, освен на чувствата. Тя прониква интуитивно, тя се твори интуитивно, така се и възприема - на първа позиция интуитивно. Но след това въздействие, което тя оказва, разбира се, отива в разума и там човек, който се занимава с музика от детските си години, чрез нея се научава на много неща, например на търпение, на симетрия и баланс, защото в музиката има форми, които много често се сравняват с архитектурата, с математиката, защото в нея има математически закономерности... Има връзка и с живописта, защото чрез нея човек интуитивно вижда картини, които са абстрактни. Забелязал съм как изпълнения на големи, гениални изпълнители събуждат човешката обич, те възпитават любовта, а също любопитството да се разбере. Виждал съм почитатели на музиката, които отиват да слушат произведения на класически европейски композитор в концертната зала с партитура в ръка и докато слушат, успоредно следят нотния текст на композитора. Музиката съпътства визията. Във филмите винаги на втори план върви музика. В нямото кино още преди текста да се появи, е имало образ и музика. Музиката съществува, откакто човек съществува. Това изкуство изисква много себеотдаденост, много търпение, много голяма дисциплина, защото, ако не си дисциплиниран и не си последователен, нямаш натрупвания от знания и твоето изкуство няма дълъг живот. Големи специалисти са се изказали на тази тема, но това е моето чисто лично, изказано на популярен език, мнение.
- Има ли въпрос, на който сте искали да отговорите, но който все още не ви е задаван в интервюта?
- По принцип аз не искам да ми бъдат задавани въпроси. (Смее се.)