Можем да се класираме на Евро 2020

През януари Славия подписа с Радослав Кирилов и това се оказа силен ход за тима от „Овча купел“. Фланговият нападател е роден на 29 юни 1992 г. в Симитли и още в първите си 3 мача с бялата фланелка вкара 3 гола. Освен приза за Играч №1 на февруари той получи признание и от националния селекционер Петър Хубчев, който го викна в състава за първите две квалификации за Евро 2020 - с Черна гора (1:1) и Косово (1:1). Славистът обаче не се появи на терена в тях. Той има 3 мача за "А" отбора, а преди това за младежката и юношеските национални гарнитури.
Семейството му емигрира в Италия, а кариерата му започва от Римини, сетне продължава в Киево, а оттам е преотстъпван на Лумедзане, Карпи, Венеция, Кремонезе, Зюдтирол, преди да се завърне в България с екипа на Берое и Пирин Благоевград. През есента той игра пак в Италия - във Вис Пезаро, а след Нова година прие офертата на Славия.

- Играхте над 10 години в Италия и малко у нас - за Пирин и Берое, но вече правата ви държи Славия. Адаптирахте ли се добре в България вече?
- Ще кажа честно. Радвам се, че вече не съм собственост на Киево. Уморих се от тези непрекъснати преотстъпвания. Сега съм част от клуб, който има сериозен проект, работи добре с български футболисти, надявам се и занапред така да продължим.
- Тренирал сте и в родния Симитли, преди да поемете към Апенините. Как попаднахте там?
- В Италия отидох с баща ми. Той ме заведе в най-близката футболна академия до града, в който живеехме - Ричоне. Записах се там, тренирах 3 години. След това ме забеляза Римини, който тогава бе в Серия „Б“. Играх за тях 2 години, сетне се стигна до трансфера в Киево.
- Когато отидохте в Италия, сте бил ученик. Трудно ли е на тази възраст да научиш чужд език, да се нагодиш към начина на живот на друга нация?
- Трудно е. Спомням си, че първия ден, в който отидох на училище, не знаех и дума на италиански. Но човек трябва да се справя с всичко в живота. Научих езика доста бързо, след това нещата станаха по-лесни.
- Как гледат италианците на нас, какво знаят за България?
- Там отношението към чужденците като цяло е доста добро. Гостоприемна държава. Поне аз не съм имал никакви проблеми, срещал съм само позитивни и добри хора.
- Доста перспективни ваши колеги – Кирил Десподов, Калоян Кръстев, Андреа и Петко Христови, продължиха кариерите си именно в италиански клубове. Защо е толкова привлекателна тази страна за българските футболисти?
- Все пак италианското първенство е едно от най-добрите в Европа и света. Знаете какво беше „калчото“ преди скандалите през 2006 г. Традициите на клубовете като цяло, а и красотата на държавата привличат българските играчи.
- А какво е най-важното, за да се наложи един български футболист във водещо първенство?
- Важна е сериозна дисциплина, защото тренировъчният процес е на по-друго ниво. Трудно е, но когато човек е упорит, се получават нещата. Не играх на кой знае колко високо ниво там, но все пак записах около 190-200 мача в италианския футбол. Когато си упорит, хората ти дават шанс и може да покажеш потенциала си.
- Скоро обаче заявихте, че в България се играе по-техничен футбол, отколкото в Италия...
- Ако трябва да сравнявам Първа лига с второто и третото ниво в Италия, предпочитам тук, като стил на игра. В Серия „А“, разбира се, е друго.
- Имате ли любим момент от кариерата ви, някой по-специален гол?
- Голове... всички са важни, но най-хубавият ми момент е дебютът за мъжкия национален отбор. Надявам се да имам още редица такива щастливи моменти.
- Като част от националния тим, как ще коментирате ситуацията преди мача с Косово, когато се твърдеше, че селекционерът Петър Хубчев ще бъде сменен? Това отрази ли се негативно на вас, футболистите?
- Не мисля, че се е отразило кой знае колко, но и не е нормално да се появява точно в деня на мача. Все пак от уважение към селекционера и към нас, момчетата, не е много нормално да излизат такива новини. Но няма какво да направим, живеем в такава реалност.
- Изненадаха ли ви с играта си Черна гора и Косово?
- Лично мен ме изненада атмосферата в Косово. Там наистина хората жадуват за футбол. Стадионът беше препълнен. Доста добър отбор са, с хора, израснали в чужбина. Изградили са се навън като футболисти. Силен състав, доста хора не го познават и го подценяват. За мен обаче винаги е чест да съм част от националния отбор.
- Как се промениха шансовете на България да се класира директно на Евро 2020 след тези две равенства? Доволни ли сте – и като игра, и като актив?
- Доволни – и да, и не. Нашият отбор има голям потенциал, има добри футболисти, които могат да изпъкнат още повече. Изиграхме 2 тежки мача, спечелихме 2 точки, можеше и да са повече. Особено мачът в Прищина беше доста тежък. Но продължаваме напред и се надявам България да постигне крайната цел и да зарадваме хората.
- Имаше ли у вас някакъв страх да не загубите мачовете?
- Не бих казал, че имаше страх, излязохме освободени. Друг е въпросът, че някои неща не се получиха. Но страх със сигурност не е имало.
- Изключвайки фаворита Англия, и трите ли останали тима в групата ни - Черна гора, Косово и Чехия, са ни реални опоненти за второто място?
- Да, защото всички останали отбори сме равностойни. Нямам много информация за чехите, но имат футболисти, играещи в силните европейски първенства. Следователно са силен отбор. Затова трябва да се борим за всяка точка.
- Сякаш по-големите очаквания към нашия тим натежаха, защото направихме добри мачове в Лигата на нациите?
- След доброто ни представяне там очакванията се вдигнаха. Все пак един отбор трябва, след като вдигне летвата, да затвърди добрите си игри. И вярвам, че националният тим ще успее да го направи.
- А какви са личните ви очаквания в обозримо бъдеще? Как ще завърши първенството, очаквате ли летен трансфер, надежди за следващия сезон?
- Първо, да съм жив и здрав. Имам договор за още 2 години със Славия. Не мисля за други неща, концентриран съм само върху предстоящите мачове. Във футбола и в живота всичко си идва на мястото от само себе си, когато се трудиш. Само да съм здрав, да изиграя повече мачове до края на сезона, да вкарам още голове, с които да помогна на отбора и това е.
- Как оценявате формaта на Първа лига и как виждате борбата за титлата?
- Все още нищо не е решено, въпреки че има 3 точки разлика между Лудогорец и ЦСКА. „Червените“ ще направят всичко възможно да станат шампиони. По-интересно ще бъде, ако има битка до края.
Когато излезе форматът не го разбирах толкова добре. Смятах, че няма да е толкова сполучлив. Но сега, като гледам, има интрига за всяко място, така че вероятно е по-добър от предишния.
- Славия попадна във втората осмица. Кой смятате за основен претендент за седмото място, даващо бараж за Лига Европа?
- Има много добри отбори във втората осмица. И Локо (Пд), и Етър ще се борят за седмата позиция. Въпреки че преднината ни е голяма пред Етър, Дунав и Септември, трябва да подходим сериозно и да си спечелим мачовете, защото всеки успех носи самочувствие. Не можем да подценяваме никой съперник и мач до края.
- Ползват ви и по двата фланга, къде се чувствате най-добре на терена?
- По принцип съм ляво криво, най-добре се чувствам отляво – с десен крак влизам навътре. Но в Италия съм играл доста често и като втори нападател, и като централен. Най-добре се чувствам и съм най-опасен в последните 30 метра.
- А какво обичате да правите през свободното си време?
- Трябва да си сериозен колкото се може повече, да почиваш пълноценно, да се храниш добре. Аз съм и такъв тип човек – обичам повече спокойствието. Когато имам възможност, се прибирам в родния Симитли. Там прекарвам с моята съпруга и с близките ми хора.
- Имате ли идол? Знаем, че сте фен на Барселона...
- Лионел Меси е най-великият в историята на футбола. Човекът, когото бих нарекъл свой идол. В България – Стоичков – заради огромните хъс, желание, талант и въобще всичко, което е постигнал.

- Нямам.