Може ли Сибир да се окаже тайното икономическо оръжие на Русия?

В недалечното минало, по време на управлението на Сталин, например, Сибир беше известен като място на изгнание и за изтърпяване на наказания. Сега Сибир е изтъкван като новата възможност на руското правителство за разширяване на своя икономически потенциал на изток вместо на запад.

Сибирска област е богата на полезни изкопаеми, метали, петрол, диаманти, природен газ, въглища. През април тази година Русия обяви намерението си да инвестира 1 млрд. долара в региона. Руският премиер Дмитрий Медведев обяви наименованието на проекта - „Програма за развитие на Далечния изток“. Размерът му е за 16 млрд. долара. Те трябва да бъдат инвестирани в развитието на Сибир и околността до 2018 г. Премиерът постави това като основен приоритет на правителството.

Освен върху енергийния сектор руското правителство ще се фокусира върху повишаване натовареността на Транссибирската жп линия, развитието на авиацията, летищата, пристанищната инфраструктура и изграждането на магистрали в региона, предаде новинарската агенция Риа Новости, цитирана от CNBC и Investor.bg.

Въпреки че правителството не е обвързало плановете си за инвестиции в региона с растежа на китайската икономика, руските енергийни компании, които изграждат тръбопроводи до Китай, вече усетиха ползите от проекта. През месец март китайската петролна компания CNPC подписа договори за милиарди долари с руските газови гинанти Роснефт и Газпром за създаването на тръбопроводи и мрежи за транспортиране на ресурси от Сибир до Китай.

В момента Китай внася полезни изкопаеми от Австралия, Бразилия и Южна Африка. Но природните богатства на Сибир са по-близко до Китай. Транспортирането на товари от Бразилия до Шанхай по море, например, отнема около 35 дни, от Южна Африка – 20 дни, а от Австралия – 14 дни, докато от сибирското пристанище Ванино отнема само 4 дни.

„Транспортирането на товари с влак от Източен Сибир до Монголия пък трае само ден. Цените на петрола продължават да се покачват, а това със сигурност ще се отрази на цените на суровините. В дългосрочен план суровините, добивани в Сибир, ще бъдат по-предпочитани. Вярвам, че сега е времето за развитие на Сибир, но правителството трябва да действа по-бързо“, каза Артьом Волинец, изпълнителен директор на En+ Group.

Експертите и инвеститорите обаче имат различни мнения относно това колко разумни са инвестициите в региона. Лилит Геворгян, икономически анализатор от IHS Global Insight, коментира, че ходът на руското правителство е с насока навлизането на азиатските пазари.

„Не е новина, че Сибирска област се нуждае от инвестиции и стимулиране на икономика. Благосъстоянието на региона винаги е било от важно значение за Москва. Проблем се оказва обаче липсата на визия за развитие, за да може регионът да се превърне от доставчик на суровини в ключов играч за развитието на Русия в азиатско-тихоокеанския регион“, коментира Геворгян.

Според нея за Русия е важно да приеме ролята на стратегически и икономически играч в азиатско-тихоокеанския регион с цел да диверсифицира енергийния си пазар предвид кризата в Европа.

Целта на Русия е да се развие не само като европейска нация, но и като азиатска нация. Дълговата криза в еврозоната и промените на енергийния пазар заради добивите на шистов газ са причините, поради които руските власти търсят активно начини за диверсифициране на износа на енергия и желанието им да се пренасочат към растящия азиатски пазар. Изграждането на газопровода от Източен Сибир до Тихия океан вече помага на Русия да постигне целта си за диверсификация“, допълни още тя.

„В сравнение със структурните проблеми на Русия инвестирането в Сибир е върхът на айсберга. Руската икономика се забави значително през последните 12 месеца. Тя е изключително зависима от цените на петрола. По-големият проблем в момента е, че структурните проблеми растат и правителството трябва да предложи други мерки за растеж“, коментира Нийл Шиъринг, главен икономист във фирмата за макроикономически прогнози и анализи Capital Economics

В Сибир са 80% от петролните залежи на Русия, 85% от залежите на природен газ, 80% от запасите от въглища, ценни метали и диаманти, както и 40% от дървесните ресурси на страната.

„Не е лъжа, че в Сибир има повече природни ресурси от всяко друго място на Земята. Но също така проблем са и студът и отдалечеността на региона“, коментира Клифърд Гади, икономист в Brookings Institution.

Според него правителството трябва да вземе мерки относно състоянието на работната сила в региона. Населението в Сибир е само 6 млн. души, в сравнение с 142-милионното население на страната. Геворгян от IHS Global също е съгласна, че без достатъчно работна ръка мащабните планове за развитие няма как да се осъществят.

„Евентуална политика, насочена за привличане на повече хора за работа в Сибир, ще отслаби националната икономика“, казват още икономистите.

Гади, който е автор на книгата „Сибирското проклятие“, казва, че е малко вероятно индустриалното производство в Сибир да нарасне повече заради проекта отколкото е в момента и е категоричен, че планът за развитие на района е глупав.

„Путин иска да похарчи десетки милиарда долара, за да субсидира производството, високите технологии и да гради редица инфраструктурни обекти в Сибир? Това е в разрез със здравата икономическа логика“, възмущава се Гади.

За да се оправдаят инвестициите, трябва да е ясен ангажимента на правителството (и ресурсите му) за размера на субсидиите, които ще предостави на Изтока. Въпросът е спорен, имайки предвид, че източникът за финансиране на Сибир все още е неясен. Медведев предлага финансирането да дойде от натрупаните средства в руските пенсионни фондове, както и от частни и държавни инвестиции.

„Руската държава трябва да постигне постоянство по отношение на предприетата програма. Това поставя въпроса колко ще продължи режима, наложен от Путин, и дали следващото правителство ще следва този ангажимент, като използва приходите от газ и петрол, за да субсидира Сибир“, казва в заключение Гади.