Може ли сърцето да плаче

Възрастен читател ни припомни вчера, че човещината и добротата все още съществуват. Че човешкото сърце може да плаче от чуждата болка и че най-висша ценност е да помогнеш на по-слабия, по-бедния, по-нуждаещия се. 85-годишният мъж се превърна едновременно и в най-добрата, и в най-болезнената новина на деня.
Пенсионерът, готов да отдели от оскъдната си пенсия за непознатото бедно дете, ни припомни за солидарността и човеколюбието. Все ценности, които всеки би трябвало да пази и познава. Все ценности, които са белязали сърцата и душите на множество поколения. Болката на другия се превръща и в твоя болка само когато и ти си способен да изпиташ такава. Мизерията не е порок, а просто несправедливост. Но само за този, който има сърце. Добрата новина е, че ги има хората със сърце, с очи, с душа.
Има и друга новина. Че ги има и хората, които гледат, но не виждат. Не виждат мъката, болката и несправедливостта. Търсят само опаковка, блясък и преходна слава. А може би и краткотрайна власт. Има го цяло едно ново поколение, за което бедността е срам и дори болест. Цяло едно ново поколение би отделило от залъка си единствено за нова кола или нова блузка. А момиченцето от снимката би получило по-скоро ритник, отколкото съчувствие.
Пенсионерът носи сърце от миналото, а казваме, че новото поколение е бъдещето. А какво ли е бъдещето на държава, в която не знаят, че и сърцето може да плаче?