Може да загубим близо 2,5 млрд. евро за енергийно бедни
Страната ни още не е обявила своя социален план, а срокът за обществени консултации за подготовката му е изтекъл
/ брой: 51
България може да загуби предвидените за енергийно бедни домакинства и предприятията близо 2,5 млрд. евро от европейския Социален фонд за климата, тъй като още не е обявила своя Социален план за климата, а срокът за обществени консултации за подготовката му изтече. За това предупредиха природозащитни и неправителствени организации.
Средствата са предвидени за хора и фирми в състояние на енергийна и транспортна бедност за периода от 2026 до 2032 г. Има обаче реална опасност страната ни да не може да се възползва от парите, макар 1,8 млн. души или около 30% от населението на страната да са с официален доход под 728 лв. през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Според приетата от парламента преди година дефиниция това ги определя като "енергийно бедни".
Целта на искания от Брюксел Социален план за климата е да смекчи социалните последици от включването на сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в търговията с въглеродни емисии, което би вдигнало разходите на домакинствата.
Неправителствените организации са притеснени от това, че самият Социален план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни 2025 г., а преди седмица е закрито координационното звено за изготвянето на документа. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на плана, посочват организациите.
Размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота общите приходи ще възлязат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.