Мозъкът на Айнщайн бил с необикновени гънки

Въпреки че размерите на мозъка на Алберт Айнщайн са средни, някои от неговите части имат необикновени гънки и контур, които се срещат много рядко при други хора. Това съобщи в. "Вашингтон пост", като се позовава на изследване на 14 архивни снимки на сивото вещество на откривателя на теорията на относителността, направени след неговата кончина през 1955 г. в Принстън, Ню Джърси, на 76-годишна възраст. Мозъкът на Алберт Айнщайн е бил доста особен в някои отношения, което може и обяснява неговата гениалност, смята изданието.
Сагата започва, след като Ханс Алберт, синът на нобеловия лауреат, и Ото Натан, изпълнител на завещанието му, разрешили на патолога Томас Харви да запази мозъка на великия физик за изследване. Харви фотографирал мозъка от всички възможни ъгли и след това го нарязал на 240 "филийки", които запазил в специален разтвор. После от така приготвения материал направил 2000 проби за микроскопско изследване. Голяма част от тях разпратил заедно с част от снимките в 18 научноизследователски института по света. С изключение на материала, който Харви оставил за собственото си проучване, никой не знае къде се намират в момента останалите проби. Вероятно много от тях са били загубени.
С течение на годините са се появили само 6 изследвания, които показват любопитни детайли като голяма наситеност с неврони на някои части на мозъка на учения и по-високо от обикновеното съотношение на невроглии (клетките, които помагат на невроните да пренасят нервни импулси) спрямо невроните.
Наследниците на Харви, който почина през 2007-а, 3 години по-късно се съгласили да предадат всички материали на лекаря на Националния музей по здравеопазване и медицина на американската армия в Силвър Спринг.
Новото изследване, което е огласено наскоро, сравнява мозъка на Айнщайн с тези на 85 души. Оказало се, че този на гения има нещо особено в зоната между ушите. Участъците от лявата страна на мозъка, които способстват превръщането на сетивната информация в моторен контрол на лицето и езика, са по-големи от нормалното. Също така много силно изразена е префронталната кора, чиято дейност е свързана с планирането, концентрирането на вниманието и постоянството.
Последното изследване обаче предизвиква и много въпросителни, констатира неврологът Алберт Галабурда от Харвардския медицински институт. Като един от основните въпроси е дали Айнщайн е направил невероятните си научни открития, тъй като е притежавал необикновен мозък, или работата му е предизвикала изменения в него.