Mосквич 2150 – можеше да бъде легенда

През 60-е години на миналия век по инициатива на известния министър с напредничави за времето си идеи А.Н. Косигин започва разработката на проект за производство на малки леки коли с повишена проходимост, отсъствието на които се чувствало сериозно в селските местности. Правеният по това време УАЗ-469 не пасвал добре за тази цел, пък и не бил достъпен в свободна продажба, а малкият ЛуАЗ с двигател от Запорожец бил с доста сурова конструкция, предизвикваща маса проблеми. От друга страна пък и капацитетът на Луцкия автозавод не би могъл да покрие нуждите на огромната руска страна. 

В Московския автозавод призивът на Косигин бил приет с ентусиазъм, още повече че вече имала вътрешна разработка - Москвич-415, но заради бюрократически протакания бил отложен за производство. 

В началото на седемдесетте години на миналия век проектът бил изтупан от прахта и обновен, в резултат на което се появил Москвич-415С, малък всъдеход тип джип. Машината била в единствен екземпляр, който по чудо се е запазил до наши дни. 

Тя имала правоъгълни фарове и комбинирани предни светлини от перспективния за момента Москвич-2140. Имало промени и в техническата част – колата имала по-мощния мотор от Москвич-412 и неговата предавателна кутия. Но все пак изоставала от съвремието и затова инженерите на АЗЛК се заели по-сериозно с обновяването на прототипа. В резултат на работата през 1974 г. бил представен нов модел с нов индекс - Москвич-2150. Както при предшественика му имало два варианта на купето – открит с гюрук и покрит. При първия в центъра на купето имало предпазна метална дъга, а в основата лежала рама, подобно на пълноценен всъдеход. 

И двата варианта били с по три врати, като при втория достъпът към задните седалки ставал през третата задна врата, отваряща се настрани. Резервната гума била монтирана отзад и отстрани на купето, салонът не бил нещо особено, но по-удобен от останалите руски подобни модели с изключение на този на Нива. Редица от елементите на интериора били унифицирани с тези на седана Москвич 2140.

С оглед на експлоатацията в тежките селски условия двигателят УЗАМ 412 бил дефорсиран до 70 к.с. и можел да работи с некачествено и нискооктаново гориво. Машината разполагала с два резервоара, разположени под предните седалки, а подаването на гориво от резервния ставало със завъртане на кранче, както при УАЗ.

Скоростите били четири, налице е била и двустепенна раздатка, а задният диференциал бил с блокаж. Окачването и на двата моста било на ресори, мостовете цялометални, както при най-сериозните тогава чуждестранни всъдеходи. Спирачките били барабанни на четирите колела, системата им двуконтурна с вакуумен усилвател. 

За времето си този москвич бил на сериозно ниво с оглед предназначението си. За съжаление не влязъл в серийно производство, а би могъл да се превърне в истинска легенда, подобно на Лада Нива и дори да я превъзхожда по отношение на проходимостта в офроуд условия. Може би съдбовна роля в отказването от него изиграва именно вазовската Нива, на която било отдадено предпочитание, въпреки че били достатъчно различни по концепция, възможности и цена машини. 

Нива е със самоносеща конструкция на купето, с двигател, изискващ качествени бензин и масло, а с независимото си предно окачване по-скоро била пригодна за епизодични пътувания по тежката руска селска безпътица. Москвичът бил далеч по-добре приспособен за нея, пък и в селата ценели далеч повече колите на АЗЛК заради издръжливостта им и непретенциозността към наличния ГСМ. 

През 80-е години, когато Нива се правела вече почти 10 години, отново изникнал въпросът за селска високопроходима машина, подобна на разработката на инженерите от АЗЛК. Спомнили си за проекта АЗЛК-2150, който, независимо от изминалите години, си оставал все още актуален. И отново, незнайно защо, не дали възможност на добрата машина да се превърне в истинска всъдеходна руска легенда... 

Знаете ли, че:

Първото авторадио е било на Motorola

Името Motorola днес се свързва с мобилните телефони, но на практика тя стартира с радиоапарати. Именно тя през 1930 г. разработва и почва да монтира в колите първите радиа. Тогава те са били предмет на разкоша – стрували $110 (еквивалентни днес на $3000), като автомобилът струвал около $650. Работата не е била и лесна – тогава за монтажа на радио в колата било нужно да работят двама души почти цяла седмица! 

За производството на Bentley Mulsanne си отиват 18 крави

Bentley прави едни от най-разкошните и скъпи автомобили в света. По отношение на модела Bentley Mulsanne това се измерва дори със загубени животи. На цели 18 крави! Точно толкова кравешка кожа е нужна, за да бъде тапициран изцяло луксозният салон на този автомобил. 

Последният автомобил с касетофон е направен през 2011 година

Днес младите хора доста се чудят, като намерят из шкафовете на родителите си забравени аудиокасети и не могат да намерят устройство, на което да ги прослушат. Тази технология отмина в забвение и младежите дори нямат представа що е това. Последният автомобил, оборудван фабрично с касетофон, е слязъл от конвейера не толкова отдавна – през 2011 г. Това е седанът със задно задвижване Ford Crown Victoria, но при него оборудването с радиокасетофон се е предлагало на клиентите на марката като особена опция.

75% от колите, направени за цялата история на Rolls–Royce, още вървят! 

Днес автомобилостроителите в света произвеждат ежегодно по около 75 милиона нови коли. Почти толкова заминават към моргите и за преработване. Затова е много трудно да повярваме, че има автопроизводител, при който повечето от произведените му автомобили все още вървят и се експлоатират. Става дума за световноизвестната компания Rolls-Royce, за която статистиката сочи, че 75% от произведените й автомобили продължават да са в експлоатация!