Право, куме, в очи!
Москва и на усмивки вече не вярва
/ брой: 44
Силни газови страсти се разгоряха тези дни. "О, ужас новите руски "потоци" от север и юг ще оставят празни нашите тръби!" Сами сме си виновни. Ние си избрахме властниците, които години се изреждаха в двете бели къщи на "Дондуков". Те - нека си го кажем честно, бяха от различни политически бои, но работеха в една посока. Резултатът - спрени бяха и трите големи енергийни проекта с руско участие.
Трепереха големците ни да не ги заподозрат в нелоялност към Запада. Огънаха се. А заедно с тях и националните интереси. Докато другите в Европа - и големи като Германия, и малки като Унгария, без да нарушават евроатлантическата си принадлежност, се грижеха за ползата на своите държави. Независимо от санкциите, разговаряха с Москва, увеличаваха търговията с Русия, пазеха пазарите си, усилваха енергийните връзки с нея. През зъби, но признаваха, че без руския газ няма да могат, че ще имат все по-голяма нужда от него.
Нямаше как иначе, след като голямото холандско газово находище "Грьонинген" тотално се изчерпа и от износител миналата година Холандия за първи път от 60-те години стана вносител. Днес Норвегия все още е единственият европейски експортьор на газ, но и там находищата са на изчерпване. Затова износът на руски газ, въпреки всички вопли срещу "прекалена зависимост" от Русия и напъните за диверсификация, непрекъснато нараства и през 2018 г. достигна близо 200 млрд. куб. м.
На този фон дойде време и нашите управници да се плеснат по челата. Набраха смелост и срам - не срам поискаха да си закачим тръбата към руските потоци. Разбира се, пак хвърлят боязливи погледи към Брюксел и с трепет чакат оттам похвала, или не дай си боже - смъмряне. И правилно. Защото Европа все още не е казала тежката си окончателна дума за връзването ни към "Турски поток". Бойко се опитва сам да си дава кураж и да обнадеждава народа. "Ние ще участваме в газопреноса, защото просто ни се полага", викна той след срещата си с Медведев. После почти проплака: "В момент, в който транзитната газ за Турция през България спре, нашите тръби се изпразват и ние не правим нищо различно от това да търсим източници, за да си напълним тръбите обратно."
Очакваше се Медведев да отчете скромността и примирението в думите на нашия премиер и да отсече, че тръбата ще мине през България. Да, ама - не. За загубата на доверие се плаща. Гостът отново се хвана за гаранциите: "Транзитът на газ през България към Европа ще бъде възможен, когато ни бъдат дадени европейски гаранции, не от страна на България, а от Европейската комисия, че в бъдеще този проект няма да има пречки", каза той. Тъй, че само с потупване по рамото и комплименти за пословичната българска лоялност, и дори "отдаденост", както отбеляза натовският генсек Столтенберг, Европа няма да мине. Москва освен на сълзи, вече и на усмивки не вярва.
Няма да минат и нелепите ориенталски шеги на Бойко от типа "ние чакаме американски изтребители, но вие - руснаците, не се плашете". "Бре, какъв юнак", трябваше да си каже Медведев и да потрепери от българската военна мощ. Още повече, че само ден преди това самият Столтенберг я бе потвърдил - особено в Черно море. Вместо това руският премиер посъветва домакина в дух "да не плаши гаргите", а да мисли как да дойде газ в България. Към това може да се добави: и да внимава натовската лоялност да не превърне морето от туристическа във военна дестинация. Защото тогава Русия няма да има нужда от покана и визи. И срещата с нея няма да бъде от най-приятните.