Мощите на св. Йоан

Дръжте се да не паднете, днес в един вестник има заглавие: "Свети Йоан погребан у нас". С тези думи възмутеният археолог проф. Казимир Попконстантинов започна вчера разговора ни за неговото най-ново откритие - реликварий от алабастър, съдържащ мощи на светията, кръстил Христос. Находката, предизвкикала медийна сензация в последните дни, бе намерена при проучването на манастира "Св. Йоан Предтеча" на о. Св. Иван край Созопол.
Целият професионален живот на проф. Попконстантинов, създател на археологията във Великотърновския университет - от първите негови разкопки при скалните манастири на р. Провадийска през Велики Преслав и Краач теке във Варна, та досега, е посветен на манастирската археология и архитектура. Той е един от водещите учени у нас и в областта на епиграфиката и скрипториумите от епохата на Средновековието, които се откриват при проучването на църкви и манастири от Първото и Второто българско царство.
Шансът като че ли винаги е бил негов спътник - още при първите му разкопки в Провадийско екипът попада на първия за онова време открит извънстоличен скрипториум, който с около 300 надписа, врязани по стените, и 3300 рисунки, го кара да направи важен извод - за мисионерската дейност, насочвана от княз Борис I за християнизиране на прабългари и славяни и за обединяването им в една държава. Храмовата и манастирската архитектура са тясно свързани с литургичната практика, затова в анализирането им му помага образованието в Семинарията. 

Стените стърчат на 4 м

Проучването на о. Св. Иван започват през 1985-1986 г. Божидар Димитров и ст.н.с. Виолета Димова, породължават го по-късно Иван Петрински и Кристина Капелкова при патриаршеския манастир "Св. Йоан Предтеча" на острова със стени, запазен във височина до 4 м. След това липсата на пари спира проучването и едва от две години става възможно да започне отново благодарение на проект на директорката на историческия музей в Бургас Цоня Дражева с Министерството на културата.     
Разкопките под ръководството на проф. Попконстантинов продължават вече трета година. Преди две години успяхме да изясним каква е била строителната техника на манастирския храм, който е граден през ХIII в. с тухли и скари за устойчивост, основите му са вкопани на 2,4 м дълбочина, разказва археологът. Откриват и северния вход на манастира, който е с обща площ близо 10 дка. Манастирът е бил богато стенописан, но съвсем малка част от фреските са запазени.
Интересно е как загива манастирът. През ХVII век черноморското ни крайбрежие е било обект на постоянни набези от страна на руски казаци, които идвали с лодки "чайки" и плячкосвали наред. Използвали са места като манастира при днешен Созопол за временни бази. Тогава турската власт решава да унищожи манастира, за да премахне базата на вандалите. Монасите са предупредени да вземат най-необходимото и да напуснат обителта. Известно е, че ръкописи от скрипториума на този манастир са попаднали на о. Халки и дори във Ватикана. Именно в манастира на о. Халки са се преместили монасите от днешния о. Св. Иван.

Погребаният конник с две различни шпори
  
Веднага възниква въпрос - след като монасите са взели най-ценното, как се е случило да оставят в обречения манастир такова важно нещо като реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител, открит преди дни от екипа на проф. Попконстантинов? Те са взели най-насъщното - книги, ръкописи, бързали са да спасят поне себе си. А реликварият по принцип винаги се намира под стълба, върху който стои олтарът, обяснява ученият. Обикновено това е тежък камък от мрамор, а монасите са бягали, смята той. 
При разкопките миналото лято екипът за първи път у нас намери бронзови щемпели, които монасите са използвали за украсяване на ръкописите с винетки с растителни елементи. Щемпелите имат дръжка, а в горната й част се виждат ударите с чук - очевидно нагретият материал е бил удрян отгоре, за да се направи отпечатък, обяснява проф. Попконстантинов. Също през 2009 г. в западната част на галерията, която опасва храма, археолозите откриха гроб, датиран към ХIII в. Един от скелетите е добре запазен. На дясното рамо е разкрит балсамарий (съдче, характерно за езическата античност), но гърловината е украсена със спираловидна украса, което не е характерно за античната практика. Погребаният е бил обут с ботуши с налчета и шпори. По думите на проф. Попконстантинов странното е, че шпорите са различни - едната е бронзова, другата желязна. Дясната шпора, с която конникът мушка коня, е като звезда и се върти около ос. Погребан човек с шпори също се открива за първи път у нас. Възможно е това да е бил някой от ктиторите на манастира, предполага археологът.      

Един върху друг - 4 храма

Още през 80-те години наблизо до храма от ХIII в. е открит още един храм, който е по-ранен и е датиран към V-VI в. А в подовото ниво при олтара през 2009 г. екипът на проф. Попконстантинов разкрива останки от още една апсида и основи на друг храм. Това говори, че преди това на същото място е имало още по-ранен християнски храм, може би от IV в. Вероятно вторият храм е строен върху първия, който е бил разрушен от аварите при набезите им около 586 г., смята ученият. Според него тогава и реликварият с мощите, който е от V в., е бил преместен с около 1,4 м на изток. 
А най-надолу в пластовете проучвателите попаднали на керамика от елинистичния период - V-IV в. пр.Хр. Бихме могли да предположим, че на това свято място имаме приемственост - един върху друг са строени храмове през различни епохи, заключава проф. Попконстантинов. Накрая в късното Средновековие храмът е преизползван за крипта и погребване на монасите. 
 
Господи, помагай на твоя раб...

Колкото до мощите. Челюстта със зъб твърдо принадлежи към мощи на св. Йоан Кръстител, възможно е костичките от фалангите на пръсти и от пета на крак да са по-късно сложени в ковчежето и да са на друг човек, смята проф. Попконстантинов. Само анализ с въглерод 14 може да ги датира точно, но за нашите условия това е сложно. Най-сигурното доказателство си остава малката кутийка от варовиков материал с надписи, намерена близо до реликвария. В долната част на дъното има надпис: "Господи, помагай на твоя раб Тома..." На горната част по посока на часовниковата стрелка е останалата част от надписа. Кутийката е с много напластена пръст и трябва да се почисти в лабораторни условия, за да се види надписът. Надолу обаче и сега се чете: "...който пренесе мощите на св. Йоан... месец юни 24-ти". А на 24 юни е роден Йоан Кръстител, обяснява ученият.   
Освен това известно е, че главата и ръката на св. Йоан Кръстител са били в Константинопол и се намират в Истанбул. А има и още претенденти. Омаядската джамия в Дамаск според легендата, която разказват на туристите там, е мястото на съхранение на главата на Йоан Кръстител. Предполага се, че главата е открита по време на разкопки в джамията. В джамията има дори параклис на Св. Йоан Кръстител.
В момента проф. Попконстантинов продължава разкопките си на Краач теке във Варна, а в края на август ще се върне отново в Созопол. Ще проучваме скриптория на манастира, пространството около двете църкви, там има археологическа работа за 10 години, предполага ученият.   

Проф. Казимир Попконстантинов:
Да сме почтени към професията си

Няма нужда да се измислят глупави сензации, царски гробове и какво ли не още. Нашата земя е толкова богата на кулртурни паметници, че нямаме нужда да си ги измисляме. Достатъчно е, че мощи в археологическа среда се откриват за пръв път, няма такова нещо в световната практика. Това откритие може да се сравни по стойност с откритията в Египет - на мумията на Тутанкамон и пр. Нашите паметници говорят сами за себе си, няма нужда да си измисляме, да пресилваме и да спекулираме. Трябва да бъдем почтени към колегията и към професията си.
Доста колеги се увличат да представят пред широка публика разултатите си прекалено атрактивно, за да са по-привлекателни. Оттук често идва спекулирането с паметниците. Кому е нужно да се изкривяват факти, които археологията ни е поднесла? Ако съм открил сграда, я обявявам непременно за дворец; една кариера също става дворец; всяка църква е патриаршеска или митрополитска; всяка гробница се обявява за царска, като че не може да бъде на богат представител на аристокрацията. Накрая ще осеяме България с прекалено много царе, събрани на едно място. Неведнъж сам казвал: гробът на Калоян на цар Калоян ли е? Самуиловият надпис в Благоевградско на цар Самуил ли е? Не бива така да се спекулира с епиграфския материал.
И второ, държавата трябва да се грижи за паметниците на културно-историческото ни наследство. Не може, когато отиват в чужбина, да откриват изложби, политиците ни да се кипрят с труда на археолозите, а когато иманяри грабят това наследство, да пасуват. Точно заради кризата не може проучването на такива ценности, които България има, да се оставя на самотек.