Мониторингът над България и Румъния е изпята песен

Механизмът за сътрудничество и проверка (МПС) е атипичен акт на Европейската комисия. Той бе въведен през декември 2006 г., малко преди официалното присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Целта му е ежегоден мониторинг на двете страни в областта на организираната престъпност, корупцията и съдебната система. Първоначално той трябваше да продължи 3 години, обаче и до днес е в сила. Макар ефикасността му да е под въпрос.
Преди дни в Комисията по бюджетен контрол на Европарламента по темата се проведе кръгла маса, организирана от румънския евродепутат Моника Маковей - известният съдебен реформатор на северната съседка и един от най-големите защитници на този механизъм. За подробности около дискусията и коментар за разминаването между позициите на нашите представители в ЕП и зам. правосъдния министър Виргиния Мичева-Русева се обърнахме към евродепутата от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Илияна Йотова.


- Г-жо Йотова, какъв беше поводът за обсъждането на Механизма за сътрудничество и проверка, и то в Комисията по бюджетен контрол на ЕП?
- Първата такава кръгла маса небезивестната ни колежка Моника Маковей организира преди няколко години и тогава съорганизатори бяха от ГЕРБ. Сега реши да направи и втора, на която покани генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей. Ние се възпротивихме срещу решението да се осъществи дискусията по време на заседанието на Комисията по бюджетен контрол, тъй като този механизъм не е част от нейната дейност. Въпреки това г-жа Маковей успя да прокара тази инициатива през евродепутата Гресле - един от най-зле настроените към България. При това положение ние настояхме евродепутатите от Комисията по вътрешни работи - LIBE, да присъстват, защото именно това е комисията, която има най-голям досег с този механизъм.
Дискусията се проведе в присъствието на много румънски колеги и много румънски медии. Още при подготовката, знаейки много добре намеренията на Маковей - тя води своята политическа битка в Румъния срещу социалистическото правителство и има недотам добронамерени позиции, предупредихме, че ще поканим хора, които да изразяват и другата гледна точка. Аз лично като зам.-председател на Комисията LIBE настоях бившият правосъден министър Зинаида Златанова да бъде един от тях. А те от своя страна са поканили министъра на правосъдието, който не дойде, а изпрати г-жа Русева.
Събитието бе разделено на две части - първата за Румъния, втората за България. Искам да подчертая изключително обидното поведение от страна на ЕК, тъй като Катрин Дей си тръгна след почивката, когато трябваше да се дискутира ситуацията у нас.
Още докато течеше първата част, ние, както и болшинството от румънските ни колеги, с изключение на двама, които са от ЕНП, бяхме абсолютно категорични, че този механизъм вече е изпята песен. В първите години след присъединяването бяха постигнати определени резултати, но впоследствие той зацикли. Първо, самата Еврокомисия започна да предявява все нови и нови критерии, имаше и определено несъгласие вътре в ЕК, защото едни изпълнени препоръки от България в един доклад са определени като напредък, а в следващия са отричани като такива. Преди няколко години в писмен парламентарен въпрос запитах Барозу как ще продължи да се развива оттук нататък този механизъм, защото очевидно нещо не е домислено и той вече не дава такива резултати, и кои са онези критерии, при които ЕК ще каже, че са изпълнени и механизмът ще бъде свален.
- По този начин той може да си продължи безкрайно и същевременно неефективно. Какви са аргументите за неефективността му?
- Абсолютно безкрайно. Ако човек се зачете в нейните препоръки, убедена съм, че същите в 90 процента трябва да се отправят към всички държави членки. Преди 2 години под натиска на Европейския парламент тогавашният комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом направи едно голямо проучване сред държавите членки и изготви доклад за състоянието и борбата с корупцията във всички страни в ЕС. Един от изводите от този доклад беше, че корупцията има сериозни стойности във всички европейски държави и че трябва да се мисли за създаване на общо законодателство за борбата с корупцията и организираната престъпност, тъй като тя вече е трансгранична. А и злоупотребата с европейските средства не е проблем само на една държава. Такова общо законодателство според мен е единственият начин за справяне с тези проблеми. Още повече, че на Хърватия, към която имаше подобни забележки като нашите, не й наложиха този механизъм. Явно самата ЕК е наясно, че не е този инструментът, който дава добри резултати.
Всички тези аргументи изтъкнахме на дискусията. Георги Пирински подчерта, че България в никакъв случай не е страната с най-сериозни нарушения в еврофондовете, дори напротив - вече имаме добра усвояемост, свикнахме да работим с европейските пари. Не бива винаги да бъдем сочени с пръст заедно с Румъния в това отношение. Моите колеги от ГЕРБ - Емил Радев и Андрей Новаков, също защитиха позицията, че най-голямата проява на двоен стандарт от страна на ЕК е, че тя смесва този механизъм с приемането ни в Шенген, или най-малкото позволява тези, които трябва да вземат решението в съвета, да използват този механизъм като оправдание за своите резерви и отрицателни становища.
Посланието ни беше ясно - или самият механизъм да бъде променен, за да стане по-работещ, или да се върви към това общо законодателство. И в един момент, след края на моето изказване, г-жа Русева заяви, че този механизъм трябва да продължи, че е нужен на двете страни. Тя втрещи всички, които присъстваха, защото цялата ни защитна кампания беше обезсмислена от тази нейна реплика.
- Как тълкувате реакцията й и този разнобой между вашата позиция и нейната? Това не е ли отново онази поза на послушание пред Брюксел, онази роля, присъща на управляващите, на чинно изпълняващи всичко, което ни наложат?
- Това е точно тази политика. Неприемливо е такова противоречие - не може премиерът Борисов да се включва в кампанията "България в Шенген", а зам. правосъдният ни министър да прави всичко възможно това да не се случи. Това е онази, послушната политика, при която се страхуваш да кажеш нещо на Европейската комисия. Докато тази васална политика продължава, никога няма да постигнем интересите си. В това съм сигурна.
- След като този механизъм е неефективен, то той създава само усещането у гражданите за надзираващия Брюксел и неравното третиране на страните членки на ЕС.
- Създава, разбира се, това усещане за двойни стандарти.
- Приятелски потупвания и прегръдки от Юнкер и други водещи европейски политици очевидно не са достатъчни - не са достатъчни, за да ни убедят, че сме равноправни с останалите страни членки.
- От потупвания не се впечатлявам, защото на ден виждам десетки потупвания на различни хора по различни поводи и в повечето случаи те не дават никакви резултати. Но Юнкер обеща на българския министър-председател, че този механизъм ще бъде свален. Когато се изпълни това обещание, ще има някакъв резултат. Но ние с Юнкер сме в по-специални отношения, това е първият председател на Еврокомисията, който си позволява да държи тон на Европарламента, да държи сметка за това, че създадохме временната комисия за проверка на данъчните измами.
Механизмът се наблюдава вече лично от първия вицепремиер на ЕК Франс Тимерманс. Сергей Станишев е имал разговори с него. Когато е в нашата комисия, непрекъснато говорим по тази тема. Независимо от смешната и неубедителна реакция на правосъдното ни министерство, ще продължим битката в тази посока.
- Това разминаване само ни вреди. В крайна сметка тук не става въпрос за разделение на политически партии, става въпрос за интересите на България.
- По този въпрос нямаме никакви разминавания. В това отношение всички колеги и от ГЕРБ сме на едно мнение и тази битка ние я водим от години.


В своето изказване на дискусията Георги Пирински подчерта факта, че България е сред страните с най-високи резултати по спазване на бюджетната дисциплина, ниво на публичен дълг и финанси. Никой обаче не отчита, че тези резултати се плащат на много висока социална цена и че доходите в България са най-ниските в ЕС, сравнени дори и с някои съседни страни извън съюза, заяви Пирински и допълни, че това не трябва да се игнорира, когато се говори за корупция и причините за нейното съществуване.
От разпространената информация за изслушването става ясно, че основните критерии за България и Румъния се различават. Основните въпроси, които са били обсъдени, са следните:
1. Как Румъния изпълнява МПС по отношение на правосъдната реформа и борбата с корупцията?
2. Как България изпълнява МПС по отношение на правосъдната реформа, борбата с корупцията и справяне с организираната престъпност?
Впечатление прави, че при нашата страна присъства допълнителен елемент - организираната престъпност.
Гръмките заричания и единомислието с важни хора като шефа на ФБР не помагат на нашия премиер в борбата с организираната престъпност...