Мониторинг - докога?

Влязохме в осмата си година в Европейския съюз, а безпрецедентният надзор от Европейската комисия продължава. Заедно с Румъния - нали сме си верни дружки със северната съседка, за пореден път ритуално чакахме препоръките от Брюксел за правосъдната ни система и борбата с корупцията. Нищо ново не ни казаха от ЕК. Разбира се, имаме много още върху какво да работим. Това е повече от ясно и ние го изпитваме на гърба си. Без значение дали докладът е "мек" или "критичен", без значение кой управлява. Въпросът е докога. Докога ще продължи брюкселският надзор и осъдителното размахване на пръст? Голяма част от българските и румънските граждани одобряват наблюдението над страните си, очевидно вярвайки, че то амбицира управниците да сложат в ред държавите. Но колко стаж трябва да "навъртим" в ЕС, за да се чувстваме като равноправни членове? И пред дверите на Шенген ще си стоим още незнайно колко...
Поредният доклад си е чудесен повод да припомним как бе създаден Механизмът за сътрудничество и проверка - т.нар. атипичен акт на Комисията, защо всъщност е безпрецедентен и защо сме по-различни от останалите в ЕС, макар да ни убеждават от Брюксел, че всички страни членки се третират равноправно. Най-пресният пример, че това не е така, са ограниченията за работа за българи и румънци в редица страни, които отпаднаха в началото на 2014-а.
Общоевропейското възприятие за България и Румъния, когато влязоха в ЕС, бе, че представителите на съдебната власт са корумпирани, институциите незаинтересовани в борбата с корупцията, липсва подходящо законодателство, реформите са лениви, политическата воля е дефицит. Организираната престъпност също е едно от "запазените ни качества". Първоначално от ЕС заявиха, че мониторингът, въведен през декември 2006-а, ще продължи само 3 години. Скоро след това стана ясно, че мисията ще продължи след 2010 г. - решение, подтикнато от Франс Тимерманс, тогава министър по европейските въпроси на Холандия, сега заместник-председател на Европейската комисия.
Наред с Механизма в нашето споразумение за асоцииране присъстваше и клаузата, която осигурява на Брюксел възможността едностранно да прекрати преговорите. Тогава Европейският съвет заяви, че това се превръща в практика, но при новоприсъединилата се Хърватия това не го видяхме. Заедно с това я имаше и отлагателната клауза, според която можеше да бъдем приети не на 1 януари 2007 г., а на 1 януари 2008-а. Може би с това трябваше да започна - според първоначалните намерения през 2004 г. ЕС трябваше да се разшири с 12 страни. Впоследствие ние с Румъния бяхме оставени за 2007-а. Да, още отначалото от Брюксел ни гледат с по-различно око.
Да се върнем на Механизма за сътрудничество и проверка. Доколко е ефикасен и стимулира ли нашите управници този Механизъм? Какъв е смисълът му - да поддържа имиджа на назидателната учителка Европа, пред която раболепно кланяме глави в знак на съгласие с всичко, което каже? Та ЕК може безконечно да продължава с едни и същи оценки? Какъв е смисълът, при положение че работата трябва да си я свършим ние, вътре в страната, управниците трябва да направят промяната за нас - за тези, които са ги избрали? Или както заяви пред "Фокус" евродепутатът от левицата Илияна Йотова, като че ли се въртим в омагьосан кръг - "в един случай Европейската комисия за определени критерии казва, че са изпълнени, а после казва, че не са изпълнени и отново се връща към тях". И припомни излезлия преди 2 години доклад на ЕК за нивото на борбата с корупцията във всички държави членки, според който положението в страната ни изобщо не е сред най-лошите. Така че промяната на имиджа ни в ЕС, размиването на границата ние - ЕС зависят изцяло от нас. Защото докато ЕК ни прави забележки, като че ли не обръща внимание на проблемите, които изпитваме с бежанците, или пък охраната на границата ни, явяваща се външна на ЕС. Преди дни в отговор на въпрос на Йотова, която е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, координаторът на ЕС за борба с тероризма Жил де Кирхов заяви, че "наистина джихадисти минават през територията на Турция". Т.е. дори и не заради нашата сигурност ЕС е заинтересован от проблема с охраната на външните си сухопътни граници. Гласът ни трябва да се чува ясно в Европа. Умилителните прегръдки с Юнкер не са достатъчни...