Моля ви, не ни приемайте в Шенген!

Трябва да сме наистина благодарни на тези държави, защото ако и сега се стигне до взимането на прибързано решение, съществува реална опасност още дълго да няма никакъв напредък по отношение на правосъдието и вътрешния ред в двете балкански държави.

Старите одежди на София

Още преди вчерашното заседание на европейските вътрешни министри стана ясно, че Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи няма да вземе решение по въпроса за разширяването на Шенген. Всъщност това е много добра новина. Ако румънците и българите истински се вълнуват от качеството на правосъдието в своите държави, те би трябвало да благодарят на онези, които открито застават срещу приемането на Букурещ и София в Шенген. Защото прибързаните политически решения очевидно не мотивират политическия елит в двете балкански съседки да приеме и наложи онези стандарти на поведение, които съответстват на утвърдените критерии за модерна демокрация и които биха ограничили порочните практики, свързани със свободното движение на бандити във властовите йерархии отсам и оттатък Дунава. Защото очевидно прогресът зависи от външния, а не от вътрешния натиск.

Такъв е изводът след първите пет години от приемането на България в “елитния клуб”. По един изненадващо последователен начин след фанфарите, които съпътстваха подписването на договора за членство в ЕС, усилията на българската администрация да изпълни на практика поетите ангажименти затихнаха. Сякаш уморена от дългото пътуване към Брюксел, натежала от изискуемия европейски дрес-код, София се умори да се преструва и се върна към старите си одежди и старите си навици.

Оттогава насам Европейската комисия редовно критикува България заради неефективната съдебна система и заради мащабите на корупцията. Ясно формулирана в докладите на Еврокомисията, именно тази критика е истинската причина за открито заявеното нежелание на Холандия, Германия и Белгия за разширяване на Шенгенското пространство.

Готови ли сме?

Брюксел казва на София: “Не сте готови!”. София вади жокера с техническите критерии и твърди: “Готови сме!”. Брюксел измисля допълнителна серия от мерки за охраняване на Евросъюза - нещо като протоколно-политико-дипломатически опит за пренасяне на разговора върху терена на експертите. Така тече диалогът и тази размяна на аргументи ще продължи и догодина.

Аргументите относно това дали сме готови или не изключват етичните и морални норми във висшите ешелони на властта. Брюксел не разполага с механизъм за подобен контрол. А дори да има такъв, той би бил неприложим в държава, в която премиерът дава указания на шефа на митниците кого да проверява и кого - не, вицепремиерът се опитва да администрира в съдебната система, главният прокурор признава, че прокуратурата в България може да бъде инструмент за саморазправа, а гражданите не протестират срещу възможността да бъдат подслушвани във всеки един момент.