"Молим само за едно: първо да си направят сметката..."

Ден преди посланието към Федералното събрание на президента Владимир Путин във в. "Ню Йорк таймс", издание, което в момента е силно опозиционно на администрацията на Доналд Тръмп, бе публикувана статия на професора от Масачузетския технологичен университет и специалист по ракетите Теодор Постол. В нея авторът призовава 

САЩ да признаят вината си за сегашната криза 

с Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМД). Проф. Постол от много години разобличава агресивните действия и лъжите на Вашингтон, както за противоракетната отбрана, за ракетните технологии на Иран, така и за химическите атаки в Сирия, уж винаги извършвани от правителствените войски. Той дори беше удостоен със специалното внимание на медийната креатура на британското разузнаване "Белингкат", което е показател как дълбоко "бърка в здравето" на западния политически и журналистически мейнстрийм. 

Проф. Постол фактически потвърждава тезата на руската страна, че разположените в Полша и Румъния системи за ПРО не могат да изпълнят отредената им роля - да бъдат щит срещу обстрел с балистични ракети от Иран (каквато първоначална цел им бе приписвана), но лесно могат да бъдат преоборудвани с ударни крилати ракети "Томахоук" или други, които да бъдат използвани за първи ядрен обезоръжаващ удар. "Фактите потвърждават руската позиция... Администрацията на Тръмп трябва да попречи на своите екстремисти да не унищожат този важен договор (ДРСМД-бел.а.) и да не подбутнат света по пътя към небитието", пише проф. Теодор Постол. В случая не е толкова важно каква позиция заема ученият, а къде го прави. "Ню Йорк Таймс" е трибуна и изразител на онези политически и обществени кръгове в САЩ, които работят срещу президента Доналд Тръмп и неговата администрация. Те, меко казано, нямат симпатии към Русия, но няма да навреди никому, ако в името на борбата си с президента, използват темата за ДРСМД за критика на Тръмп и доведат до по-големи части от западната аудитория тази адекватна позиция за ракетния договор. 

Още по-откровен от учения бе бившият ръководител на военния комитет на НАТО, германският генерал Харалд Куят. В интервю за Баварската обществена телерадиокомпания той нарече едностранното оттегляне на САЩ от ДРСМД 

"предателство спрямо безопасността на европейските съюзници". 

САЩ обаче са убедени, че ако повторят алгоритъма на борба със СССР от 80-те години на XX век, то биха успели, още повече, че сега поне видимо Русия е по-слаба от СССР. Част от този алгоритъм е и нарастването на военното напрежение по руските граници, включително и нарастването на ядрената заплаха. Инфантилно би било да смятаме, че хора, които смятат, че държавата им е пъпът на света и Вселената се върти около тях, биха се трогнали от разумните аргументи, които отхвърлят такава политика. Те не слушат никой друг, освен собствения си глас и от унеса на изключителността, в който се намират, могат да бъдат извадени, само ако бъдат грубо раздрусани. 

В статията си проф. Постол призовава и Русия да спре с хвалбите си за новите ракети, с което само дразнела в неподходящ момент американците. Кремъл обаче няма никакво намерение да прави това. Както предната година, така и тази руският държавен глава Владимир Путин използва годишното си обръщение към Федералното събрание, за да даде отчет пред обществото за състоянието на стратегическите нападателни и отбранителни възможности на страната. Президентът отчете напредъка по програмите за планиращия ракетен блок "Авангард", тежката балистична ракета "Сармат", хиперзвуковата аеробалистична ракета "Кинжал", хиперзвуковата ракета "Циркон", атомния подводен безпилотен апарат - мегаторпедото "Посейдон", крилатата ракета с ядрен двигател "Буревестник" и лазерните установки за противоракетна отбрана "Пересвет". По-рано бе съобщено за започването на опитно-конструкторска дейност по създаването на наземни установки за крилатите ракети "Калибър" и свръхзвуковите "Циркон", които ще могат да носят ядрени бойни глави. 

Целта на Русия едва ли е да дразни САЩ с хвалби за новото си ракетно оръжие. Тя няма икономически възможности да провежда ракетно-ядрена надпревара, подобна на тази от Студената война. По-скоро иде реч чрез новите системи да бъдат занулени възможностите на американците да нанесат първи, внезапен, безнаказан ядрен удар, като използват сегашните си, а може би и бъдещи, бази в Източна Европа, от които полетното време до руската столица например би било броени минути. Руската реакция е вторична спрямо американските действия и тя не е плод на емоции, а на математически изчисления. 

Ненапразно руската страна от години разработва именно хиперзвукови ракети, които с огромната си скорост - около 9 пъти по-голяма от скоростта на звука, обезсмислят, от една страна, американската противоракетна отбрана (тя просто не може да реагира на тях), а от друга, съкращават полетното време до целта, т.е. уравновесяват, зануляват американското преимущество от разполагането на ракети със среден обсег в Източна Европа. Това и обясни Путин на американците в последното си слово: "Нека да пресметнат далечината и скоростта на нашите перспективни оръжейни системи. Молим само за едно: първо да си направят сметката, а след това да вземат решения, които могат да създадат допълнителни сериозни заплахи за нашата страна и, разбира се, да доведат до ответни действия от страна на Русия..."

Сега САЩ обявяват, че нямат планове да разполагат ядрени ракети със среден обсег на действие в Европа. Това обаче не може да бъде никакъв повод за успокоение. 

Вашингтон показа на целия свят, че обещанията му не струват дори хартията 

на която са написани. САЩ планомерно напускат едностранно най-различни международни договори - от такива в сферата на сигурността и разоръжаването, до търговски и климатични споразумения, и обещават, че ще продължат в тази посока. На този фон обещанията на американците не могат и не бива да се разглеждат сериозно. Съединените щати не са инвестирали толкова средства, усилия и време в демонтажа на международната договорна база, в създаването на ракетни бази в Източна Европа,  послушни режими, на конфликтни ситуации, които да създават алиби на действията им, не са навлезли толкова навътре в противопоставянето на Русия, за да се спрат на половината път. Логиката на агресията и следването на "протокола" от предишната Студена война предполага, че те ще разположат ядреното си оръжие край руската граница, ако не веднага, то след година-две. 

Москва поне няма илюзии по този повод. Тя отказва да бъде инициатор на нови преговори по ДРСМД, а президентът Путин открито заяви, че ако американците мислят да предизвикат локален конфликт в Европа с ограничена употреба на ядрено оръжие, то те си правят криви сметки: "Русия ще бъде принудена да създаде и разгърне такива видове въоръжение, които могат да бъдат използвани не само по тези територии, от които ще бъдем пряко заплашени, но и по отношение на тези територии, където се намират центровете за вземане на решения..." Т.е. всяко ракетно-ядрено нападение срещу Русия от територията на Източна Европа неминуемо ще прерасне в пълномащабна ядрена война, в която няма да умират само руснаци и поляци, румънци и други членове на хипотетичната "коалиция на желаещите", която би приела ракетите на САЩ, но и самите американци. 

Това послание е отправено не толкова към американските и западните политици (на източноевропейските просто им нареждат), колкото към техните избиратели. Съмнително е обаче доколко сегашните западняци имат хъса на хората от 80-те години, които организираха, подеха и осъществиха мощното движение за мир в Европа и САЩ, което повлия върху политиците, за да сключат ДРСМД. Днешните консуматорски общества изглежда са прекалено заети да обсъждат други проблеми, сред които самосъхранението май не е на първо място.