Моделът на параноята

"Не е параноя, ако наистина те следят". Това иронично прозрение за света бе направил веднъж лъчезарният британски хуморист Тери Пратчет.
Направо можем да обявим Пратчет за българин, защото шегата му веднага може да бъде използвана за България - страната, в която всички подозрения се оказват истина, а теориите на конспирацията не са измислица, а направо ежедневен сюжет.
Вчера стана ясно, че бившият кмет на Дупница Атанас Янев е осъден условно от съда в Кюстендил за нарушение на закона за обществените поръчки. Малко преди тази присъда наказание получиха и патроните на Янев братя Галеви, които в момента обжалват. Цялата върхушка на Дупница се обзаведе с присъди.
Какво тогава да си кажат хората от този град? Нима не е истина, че са били управлявани от една клика, която е приватизирала цял град? Нима не е истина, че всеки, който се опита да вдигне глас срещу тази тотална феодализация на града, не се сдобиваше с нечувани проблеми? Нима не наричаха Дупница "първи частен град"?
Сега съдът потвърждава всички подозрения. Което е като кратък блясък в голямата тъмнина. Дупница просто е поглед върху модела, в който много градове в България се държат в подчинение - кмет и мутри в перфектна постмодерна симбиоза под благосклонния поглед на дремещата държава. И никой никога не разкъсва тази паяжина, защото след такива съдебни действия едва ли ще последва някаква гражданска реакция.
Хората просто вече не вярват в промяната.
Те свикнаха със своята параноя.
И със света, в който най-черните подозрения неизбежно се оказват истина.