Многото лица на дипломацията през 2015 г.

Петър Куцаров

Промените в международните отношения и преходът към многополярен свят влияят върху характера на дипломацията - по-рано по-голямата част от времето на дипломатическите преговори се отделяше на двустранни въпроси. В наши дни превес имат глобалните и регионалните теми, а проблемите на тероризма, наркотрафика и организираната престъпност заемат трайно място в дневния ред на дипломатическите беседи. Това не означава, че двустранните проблеми са изгубили значение, но в условията на глобализация, сигурността и благополучието на отделните държави зависят от решаването на глобалните проблеми. При това бързите промени в международните отношения изискват бърза реакция от външнополитическите ведомства. Публичната дипломация се утвърждава трайно в живота на държавите и повишава изискванията към професионализма на дипломатите.
Визираните промени са характерни и за дипломатическата 2015 година.

Главните събития са широко известни -

гръцката криза, Минският преговорен процес, успешното завършване на преговорите за ядрената програма на Иран, феноменът "Ислямска държава", създаването на коалиция за борба срещу нея и свалянето от Турция на руски военен самолет над Сирия. Посочените събития представляват цялостна картина на глобалната политика, а методите за решаване на възникналите проблеми определят лицето на съвременната дипломация. През изтеклата година тя бе многолика като индуските богове. Преговорите и подписаните документи в Минск успяха да спрат горещата война, но постигането на траен мир е все още някъде далеч в дрезгавината. Причината се корени във факта, че усилията на участниците са насочени не към постигане на конкретни, а на общи формулировки, тъй като никой не иска да поема точни задължения. Спорове се водят даже не кой ще изпълнява договореностите, а какво означава изпълнение. Затова положението в Източна Украйна остава все още крехко и пълно с опасности. То свидетелства, че в съвременния преходен свят има трудно разрешими проблеми. Дипломацията все пак свърши главното - минимизира опасността от разрастването на война.
Иранските преговори са друго лице на дипломацията - те продължиха дълго, защото главните участници в тях искаха да се опише много конкретно всяка стъпка. Всичко да бъде протоколирано, а механизмите за контрол предварително бяха известни. Преговорите за Иран, за разлика от тези за Украйна, показват, че когато страните точно знаят какво искат и желаят да го постигнат, може да се решават сложни международни проблеми. В случая с Иран определена положителна роля изигра появилата се опасност от разпадането на Близкия изток.
Разрешаването на гръцката криза показа трето лице на дипломацията - диктат на силния над по-слабия. Даже преговорите трудно могат да се нарекат преговорен процес. Това не бяха преговори, а налагане волята на най-силната в ЕС държава Германия.
Появата на групировката "Ислямска държава" счупи схемата, според която бе устроен Близкият изток. Със своето радикално отрицание на съществуващата система тя става привлекателна за млади хора не само от арабския свят, но и от Европа и САЩ. Оказа се, че за борбата с радикалния ислямизъм не са достатъчни традиционните източници на мощта на държавата, каквито са силна икономика и технологично превъзходство. Необходима е военна дипломация, подкрепена от силна и модерна армия и флот.
Наред с посочените лица на дипломацията, събитията през 2015 година откроиха още една нейна черта:

икономиката започна да отстъпва

първото място на политиката. В края на ХХ век се считаше, че икономиката е определяща както в двустранните, така и в многостранните отношения. Икономическата обвързаност се считаше за гаранция на сигурността. Даже в дипломацията битуваше тезата за нейното икономизиране. Сблъсъкът на Москва и Анкара заради сваления руски самолет над Сирия от турските ВВС зачерта руско-турските икономически постижения. Икономическите санкции на Кремъл са на път да поставят точка на двустранните икономически достижения. Явно Ердоган не е разчитал на подобен икономически удар, понеже санкциите ще навредят и на Русия. В случая Анкара недооцени както психологията и престижа на Кремъл, така и порасналото самочувствие на руското ръководство. Ердоган недооцени глобалните тенденции, прояви неразбиране, че въпросите на сигурността и политическите мотиви взимат връх над икономическата целесъобразност. А повече от година Западът прилага визираната политика спрямо Москва - в мотивите на антируските икономически мерки на Евросъюза също преобладава политиката, тъй като наложените санкции вредят не само на Русия, но и на самите държави членки на ЕС.
Докато 2014 г. за Руската федерация се характеризираше с промяна във външната и икономическата политика и преориентация от Запада към Изтока, то 2015 година ще остане в историята като година на премахване на ограниченията в руската външна политика. На партньорството и интеграцията със Запада бе поставена точка. С възвръщането на Крим в лоното на Русия се оформи нов външнополитически курс: максимално независима вътрешна и външна политика.

Санкциите на САЩ и Запада

също допринесоха за тази нова руска политика - стана ясно, че каквото и да прави Русия, тя вече е наказана. И РФ започна да копира Запада и с действията си да заявява, че тя също има право да нарушава правилата, както ги нарушават останалите главни субекти на международните отношения. Главната задача на руската дипломация е геополитически паритет със САЩ и право на собствено решение на глобалните и регионални проблеми. Целта на Русия е завръщане към системата на двустранните консултации, каквито Америка имаше с бившия СССР.
И още нещо. В Сирия се утвърждава новата глобална роля на Русия, недопускаща сваляне на режими по волята на Америка, което води след себе си хаос и анархия. РФ формира международна коалиция (Иран, Египет, Ирак), новата й външна политика предполага силова военна намеса там, където руските интереси са застрашени. Непредсказуемостта е новата сила на руската външна политика. Военната дипломация или дипломацията на силата, пропагандата и дезинформацията станаха ефективен инструмент на руската дипломация. Абсолютен приоритет за Русия е блокиране на всякакво влияние на Запада както във вътрешната политика на страната, в постсъветското пространство, така и в региони, определени като неин интерес. В момента руската дипломация дири нови форми за лидерство на територията на бившия СССР, тъй като съществуващите организации и обединения са неефективни. Русия търси нова формула за отношенията с Европа и САЩ. Целта на руската дипломация е засилване самостоятелността на Европа и ограничаване влиянието на Америка. Руската теза гласи: европейските проблеми трябва да се решават от Европа - Русия, Германия, Франция и Италия.
Наред с посочените черти на дипломацията изминалата 2015 година показа, че нестабилността става характерен белег на международните отношения.

Светът преживява болезнени промени

старата система е разрушена, новата все още се формира, довчерашните съюзници се превръщат в противници. В този сложен процес всяка държава преследва своя изгода. Вчерашните мотиви за определени постъпки днес стават основа за противоположни действия. Няма увереност в начина на решаване на възникналите актуални въпроси: мигранти, ръст на левия и десния популизъм в Европа, поляризация на американското общество, разрушителна радикализация на Близкия изток, търсене на идентичност от бившите съветски републики. Всички визирани проблеми подклаждат, макар да няма основания за това, темата за възможна голяма война. Очакванията са, че приближаването на Рождество и Нова година ще внесе затишие в международните отношения, което не изключва сюрпризи, даже по време на подобни общи празници.
Къде е България в този многолик дипломатически процес? Вместо отговор, ще повторя словата на ръководител на конференция за международните отношения в столичен вуз: За "успехите" на българската дипломация предпочитам да не говоря.