Многопластовата Сицилия

Писателят от миналия век Джезуалдо Буфалино описва Сицилия като "остров в множествено число", който страда, за добро или за лошо, от "излишък на идентичност". "Сицилиите са много, не мога да ги изброя. Тук е зелената Сицилия на рожковите (местни растения - бел. авт.), бялата на солниците, жълтата на сярата, светложълтата на меда, пурпурната на лавата. Има я и онази "благоразположена" Сицилия, с мек характер, до степен да изглежда глупава понякога; "опитната" Сицилия, която е хитра, посветена в най-утилитарните практики на насилие и измами. Има я и мързелива, и забързана Сицилия; тази, която е изтощена от тревожността на ежедневието; но и тази, която живее сякаш по карнавален сценарий", описва писателят родния ѝ край. 

Хилядолетна памет

Сицилия е сурова и същевременно красива и приласкаваща земя; хранилище на наследството, завещано от велики империи и култури; родина на италианската мафия; център на литературата и изкуството и още много други. Сицилия има костюм и представление за всеки етап от живота си - финикийско владение, гръцка колония, първата провинция на Римската империя и известна още като "житницата на Рим"; търпи арабско влияние и попада под византийско управление. Дава петима папи на светата Римокатолическа църква - св. Агатон, св. Лъв II, Конон, св. Серджо I, който първи разпорежда папите да бъдат погребвани в храма "Св. Петър" и Стефано III. Сицилия ражда големите имена на италианската литература като Луиджи Пирандело, Джовани Верга, Джузепе Томази, Леонардо Шаша. Луиджи Пирандело e Нобелов лауреат за литература през 1934г., a перото на Джузепе Томази дава живот на "Гепардът", увековечен и във филма на Лукино Висконти под същото име награден със "Златна палма" на фестивала в Кан през 1963г. Във филма участва големият актьорски състав Бърт Ланкастър, Клаудия Кардинале и Ален Делон. Тук са родени и  журналистите, които се впуснаха в упорита борба срещу мафията и заплатиха за това с живота си - Джузепе "Беппе" Алфано, Козимо Кристина, Мауро де Мауро, Джузепе Фава, Марио Франчезе, Джовани Спампинато. 

Сицилия се помества и в аналите на Втората световна война, като става по-известна с десанта на нейна територия. През нощта между 9 и 10 юли 1943 г. британските и американските  съюзнически сили се приземяват на плажовете на Сицилия, все още контролирани от силите на Оста, като част от така наречената "Операция Хъски". 160 000 войници се изсипват в дъгата между Ликата и Сиракуза; 4000 бойни и транспортни самолета осигуряват подкрепа от въздуха, докато в морето има 285 бойни кораба, два самолетоносача и 2775 транспортни единици. Десантът в Сицилия е втората най-впечатляваща настъпателна операция след тази в Нормандия, организирана от съюзниците през Втората световна война.

Не на последно място можем да споменем и местната кухня, която завладява сетивата със своя вкус и неподражаемост. Сицилия, известна със своите сладкиши каноли и ястията аранчини.

Сицилия е още и родината на Дон Корлеоне, запечатан в страниците на романа "Кръстникът" от Марио Пузо. Ил Падрино се слави с голяма популярност на острова и има изключително голямо разнообразие от сувенири с неговия образ и прочути реплики от книгата и филма. За мястото и значението на Сицилия в италианската, а и в световната история, можем да говорим много. 

Днес популярността на Сицилия се изразява основно в три направления: като туристическа дестинация; икономическа и социална деградация; вътрешна миграция и проблеми с емигрантите от Африка. Ще се спра основно на първото, защото другите две са комплексни и биха изискали отделен анализ.

КОВИД-туризъм

Летните месеци дават надеждата за възраждане на туризма. Хиляди заети в туристическия бранш очакват с нетърпение и възбуда новите потоци от туристи. Въпреки все още върлуващият коронавирус, хората са жадни за приключения и почивки в чужбина и внимателно подбират желаните дестинации. Туристическият сезон отваря врати и в Сицилия. Италианското правителство посрещна юни месец с облекчаващи мерки за пътуващите в Италия. Достатъчно бе представянето на сертификат за ваксинация или отрицателен PCR/антигенен тест, направен до 48 часа преди влизането в страната и voil: не подлежиш на задължителна 10-дневна карантина. 

До 21 юни Сицилия беше жълта зона и имаше по-затегнати регионални мерки, свързани с коронавируса. Имаше също така вечерен час, след полунощ беше забранено да стоиш навън, в бар или ресторант. Защитните маски бяха задължителни във всички затворени пространства, включително публичен и междуградски транспорт. Всички следяхме новините и знаем колко тежко Италия бе ударена от коронавируса миналата година. Италианците измираха буквално като мухи. Тези мрачни събития видимо оставиха белег в живота и бита на италианеца. Въпреки нормализиращото се положение, хората в Италия са все още твърде предпазливи и скептични. Всички масово се ваксинират, като с приоритет са възрастните хора. В Сицилия хората ходеха със защитни маски на открито по улиците и дори в собствените си автомобили, въпреки високите летни температури. Ако влезеш с магазин без маска, веднага ти се прави забележка да си я сложиш. Няма да забравя погледа, който съпровождаше предупреждението - осъдителен и същевременно тревожен. На плажа в Изола Бела дори ми бе направена забележка, че трябва да си постеля хавлията на 1,5 метра дистанция. След като малкият плаж започна да се пълни с хора, същата синьора, която ми направи забележката и която бе на възраст между 45 и 50 години, си събра нещата и си тръгна. Това бе наистина показателен пример за отношението и за страха, който категорично отказва да напусне сицилианци. При част от по-младите се наблюдаваше липса на тази тревожност и дори имаше раздразнение по повод на ограничителните мерки. Но въпреки смесените чувства хората чинно и без да се оплакват следваха наложените мерки. Те са се превърнали в неразделна част от ежедневието на италианеца. 

Помръкналата Сиракуза и перлата Таормина

По време на краткия ми престой в Сицилия успях да посетя Сиракуза и Таормина. Както в континенталната част на Италия всяка зона и град са твърде различни едни от други, така и зоните в Сицилия се различават много помежду си. Разположенa на югоизточния бряг на острова, Сиракуза има хилядолетна история. Тя се нарежда сред най-големите метрополии на античната епоха, съревновавала се по мощ и богатство с Атина, която напразно се опитвала да я покори. Тя е родината на математика Архимед и също така важно пристанище. Съхранила огромно историческо, архитектурно и културно богатство, през 2005 г. Сиракуза е включена в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното наследство. 

Но въпреки многобройните исторически постижения и медали, днес реалността в Сиракуза е доста различна. Градът определено е загубил някогашната си бляскава обвивка. Правят впечатление мръсните улици и полуразрушените сгради, както и съмнителни лица, които се разхождат по улиците. Най-привлекателно място за разходка е Ортиджа. Това е старата част на Сиракуза, малък остров, който се свързва с града посредством 2 моста. Разположението на Ортиджа логично го превръща в добре укрепена крепост. Самият комплекс е съставен от малки тесни павирани улички, по които са разположени китни ресторанти и кафенета. При влизането на острова може да се посети "пазар", който представлява сергии със собственици емигранти. Те предлагат най-различни джунджурийки, шапки и сувенири, които туристите алчно купуват. Впечатление прави площадът на Дуомо и сградата на Катедралата. Замъкът Маниаче, който е разположен точно на ръба на пристанището, е невероятен пример за военната архитектура от времето на Фридрих II. Разхождайки се по тясната алея, която води до замъка, можете да се наслаждавате на лекото и приспивно движение на вълните и на просторната синьозелена морска шир. Пейзажът се допълва с гледка към димящата Етна. По залез се смесват нюанси на оранжево, червено, лилаво и наситено жълто, които хипнотизират наблюдателя си със своята магичност и божествена хармония. 

Таормина е сред перлите на Сицилия. Малко, цветно и романтично градче, разположено на хълм на 206 м надморска височина, заключено между скалите и морето с вулкана Етна на заден план. Таормина е в пълен контраст със Сиракуза. Градчето носи изключително позитивно настроение и е заредено с духа на популярен туристически център. Привлекателността на Таормина се изразява основно в невероятните гледки, които предлага към Етна и залива. Най-посещаваните места са Изола Бела: малко островче, което се свързва с Таормина посредством пясъчно-камениста ивица и Античният театър на Таормина. Посетителите на това сицилианско райско кътче посещават Изола Бела основно за плажуване, но комплексът предлага и красив парк в бароков стил, в който туристите могат да се разходят. За съжаление паркът беше затворен за туристи заради коронавируса. Изключително впечатляващ е Античният театър на Таормина, който е вторият по големина театър след този в Сиракуза. Той е вкопан в скала, а сцената предлага спираща дъха гледка към Йонийско море и Етна. Той има максимален диаметър около 109 метра и височина около 20 метра. Аудиторията е разделена на девет сектора с осем стълбища. В горната част театърът е заобиколен от двойно извита галерия, поддържана отвън от обикновени каменни колони, а отвътре са разположени мраморни колони. Задната част на сцената е ограничена от стена, на фона на която са поставени някои остатъчни мраморни колони. Днес театърът има капацитет от 4500 места. Посетих театъра рано сутринта, когато слънцето все още не е твърде силно и няма много посетители. Мащабът на театъра е впечатляващ. По своята конструкция и разположение прилича изключително много на Античния театър в Пловдив, който обаче е изграден от мрамор. И, разбира се, при него липсват вулкана и морето за фон. Докато седях и се наслаждавах на гледката, се почувствах у дома: все едно се бях пренесла в Пловдив. В театъра се запознах и с двама журналисти от Рим, които бяха в Таормина по повод Фестивала на книгата. Сцената на театъра бе подготвена за тържествена церемония по раздаване на награди за литература. Те бяха дошли, за да отразят събитието. 

Заради изригването на Етна на връщане полетът ни беше отложен. Улиците са покрити с черна пепел и сажди, а Катания има похлупак от смог и изпарения. Показаха ни снимки на резултати от изригването на вулкана: големи късове вулканична скала, стоварени върху къщи и автомобили, дебели пластове вулканична прах, която трябва да се измита много внимателно, защото иначе надрасква повърхностите. Има и канал в Ютюб, който предава на живо активността на вулкана и самите изригвания. 

Напуснах Сицилия с усещането, че наистина е многопластова, с безброй лица и идентичности.