14 Април 2024неделя13:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Елеонора Негулова:

Много рядко малки фирми печелят поръчки и еврофинасиране

Унищожаването на малките производители генерира сериозни социални проблеми, казва председателят на НСМСБ

/ брой: 183

автор:Ася Гардели

visibility 2471

В края на юли НСИ публикува данни, според които у нас 45,2% от активните фирми, или над 150 000 предприятия нямат нито един нает служител. Статистиката е безпощадна - само 8% от новите фирми оцеляват пет години по-късно. За проблемите на малкия бизнес разговаряме с председателя на Националното сдружение на малкия и среден бизнес Елеонора Негулова. Организацията обединява няколко хиляди фирми от всички сектори на икономиката. Те са от селските общини, където работодателски организации на практика ги няма.


"Данък "уикенд" е неефективен и не работи за голяма част от фирмите"


- Госпожо Негулова, ясно е, че много от малките и средни фирми работят на ръба на фалита. Какви са най-често причините?
- У нас няма последователна политика за подкрепяне на малките и средни предприятия, както е например в развитите страни. Държавната агенция за малък и среден бизнес беше понижена в Изпълнителна агенция към Министерството на икономиката и сега няма междуведомствен координатор между работата в отделните икономически направления, така че да се почувства мощно икономическо въздействие върху фирмите. Има различни програми за насърчаване, но те не са координирани. Всъщност икономиката ни реално се крепи на стопанската инициатива на около 300-400 хил. души, които са поели икономическата отговорност и това са малките и средни фирми. В период на голяма динамика на политическите процеси е много важно да се разбере ролята на дребния бизнес. На малките и средни предприятия трябва да се гледа като на елемент от националната сигурност, тъй като това е най-големият работодател, инвеститор и данъкоплатец в страната. В необлагодетелстваните райони, като планинските и трансграничните, малките предприятия буквално са единствен инвеститор. В тези райони те изпълняват и много важна социална функция. Там, където големите компании липсват, хората живеят основно от микропредприятията, тук-там малки, а средни почти липсват.
Малките и средни предприятия обхващат почти 99 на сто от бизнеса у нас. Това клише се повтаря доста пъти, особено по време на предизборни кампании, но е вярно. Ако погледнем профила на българските компании, само около един процент не попадат в тази категория, предвид критериите, които са заложени в Закона за малките и средни предприятия. Ако погледнем последните данни на НСИ, ще видим, че в около 45 на сто от фирмите няма наети на работа.
- Това обаче създава неконкурентоспособност, а цели дейности се монополизират. Така ли е?
- На правителството му е много по-лесно да работи с големите фирми. Това са към няколкостотин фирми, с които е много лесно да комуникира, те се и познават. Но когато трябва да се общува с над 300 хиляди и няма изградена структура, ето това е невъзможно. Години наред бизнесмените не разбраха, че трябва да се обединяват под формата на браншови организации. Процесите вървят бавно, защото няма закон за браншовите организации. Ще дам пример с една много чувствителна сфера - млечните продукти, където има явен конфликт между големите и малките фирми. Едрите производители, които имат по две предприятия, искат да се създаде нормативна уредба, така че да произвеждат в едно предприятие само млечни продукти от мляко, а който иска да добавя растителни мазнини, да си направи друга фабрика. Така малките производители ще освободят пазара на големите, тъй като няма да могат да произвеждат в едно предприятие и двата вида продукти, както е в момента. Така лобистките механизми на големите реално се сработват, а малките, които са организирани в две-три браншови организации, трудно защитават позиции, макар че тяхната роля е от по-голямо социално значение. Постепенно малките производители започват да освобождават работници и да фалират, от това не печели никой, освен големите фирми.
- Кои са най-засегнатите сфери при малките и средни предприятия?
- В добивната промишленост, където са необходими големи инвестиции, база и инфраструктура, малките фирми са само доставчици или клиенти на големите. Това са обикновено преработватели на суровини. Малкият бизнес е силен основно в услугите, в туризма, в строителството и в някои видове лека промишленост, където се преработват суровини от селскостопански произход. Например традиционни отрасли като земеделие в последните години се деформираха от това, че прилагането на субсидии доведе до обогатяването на един много малък процент на земеделски производители, които станаха арендатори на огромни площи. Това доведе до преструктуриране на отрасъла и картината е много тъжна. Например цели овощни градини се превърнаха в пшеничени ниви, защото са бързооборотни и със сериозни субсидии. Чак сега започват да търсят решение на този проблем в сектора на плодове и зеленчуци, но и на животновъдството. Видя се, че унищожаването на малките производители генерира сериозни социални проблеми. Тези трябва да бъдат националните приоритети, без да се влияят от това кой е на власт.
- С какви проблеми най-често се сблъскват малките фирми?
- Много рядко малките фирми успяват да спечелят обществени поръчки и финансиране по европейски програми. Някои, като тези в сферата на иновациите, за които условията за кандидатстване и префинансиране са толкова тежки, че се отказват да кандидатстват. Ползването на публични услуги под електронна форма биха могли да решат проблемите в голямата част, да ги опростят и те да поевтинеят. Друг проблем е кредитирането. Банките не отпускат кредити на малкия и среден бизнес. Често собствениците на фирмите са принудени да взимат кредити като физически лица, защото иначе не могат да работят. Има проблем с достъпа до капитали, който не се решава от години. Например Българската банка за развитие и всички идеи да се създаде по-широка политика за поемане на гаранции за кредитиране на малките и средни предприятия не се осъществяват, тъй като няма клонова мрежа и трудно достига до бизнеса.
Друг сериозен проблем е качеството на човешките ресурси. Големите фирми намират начин да задържат работната си ръка, а малките не могат. Има и цели райони, където средната възраст е над 60 години и реално липсва работна ръка. Не на последно място по значение е подкрепата за работа на външни пазари, тъй като в България пазарът е много ограничен и това често води до фалити.
Малките фирми не могат да планират развитието си за година напред, каквито са масово случаите и много често те затварят. Създаването на фирмени стратегии е много слабо застъпено. Бизнес средата се променя с бързи темпове и планирането е трудно. Сега много от фирмите, които са експортно ориентирани, могат да загубят пазарите си. Увеличаването на основните разходи за минимална работна заплата, на ток, на горива веднага рефлектират върху тези, които работят с много нисък праг на печалба. Така отиват в сивата зона на икономика или затварят.
- Министър Лукарски обяви, че малките фирми успяват да просъществуват около три години, след което фалират.
- Да, така е, но важното е, че голяма част от фирмите не се закриват, а остават да висят в пространството без дейност. Другият проблем е, че у нас не се насърчава втори старт. Примерно, ако фирмата не е била успешна и е фалирала, се предполага, че собственикът си е научил урока и разбрал грешките си. Ако има някаква помощ и насърчаване, то това би бил един ресурс, който да се влее в икономиката. Още една голяма пречка е застаряването на трудещите се. Няма хора в България и ще се наложи да разчитаме на едни и същи хора в рамките на своя жизнен цикъл и трудоспособна възраст. Даже трябва да мислим да връщаме експерти в категорията "работна сила" чрез актуализиране на техните компетентности чрез университети за третата възраст и да ги ползваме като консултанти или почасово например, защото няма хора. Всичко това е низ от погрешно взети решения през годините. Това, че фирмите живеят по три години, не е толкова страшно. Въпросът е тези, които прескочат трите години, да бъдат насърчени. Това обаче ще е възможно, ако някой успее да ги идентифицира и целево да ги подпомага, а за това е необходима система от бизнес подкрепяща инфраструктура.
- Какво правите по този въпрос от вашата организация?
- Оказваме натиск на правителството за това, имаме разговори с министерствата. Работата на новата организация ще започне скоро на регионално ниво в областните звена. А чрез обществени поръчки ще се изберат бизнес организации или други, които имат определен капацитет и да се сертифицират.
- Колко ще струва и откъде ще дойде финансирането за създаването на новата структура?
- Създадохме екип, в който влизат експерти от НСМСБ, на Българска стопанска камара и Европейското икономическо общество от Брюксел. Трите организации сме инициаторите. Сметките ни показаха че около 40 млн. лева ще бъдат достатъчни за изграждането й. А финансирането ще бъде по линия на оперативните програми и по линия на държавния бюджет. Възможностите са много.
- В какви насоки трябва да работят управляващите за облекчаване условията на малките и средни фирми? 
- Би трябвало да се оптимизира Законът за ДДС, като се вдигне прагът на доброволна регистрация на 100 хил. лв. Тогава, който има добър бизнес и потенциал за развитие, да може да се регистрира и да стане икономически оператор по този закон, а тези, които нямат възможност, да останат на просто счетоводство. Така е в Германия и Холандия. Всеки ще може да си води сам счетоводството, ако то е просто, и ще отпадне един голям разход за малките фирми. За много неща може да се копира турският модел в професионалното образование и наемането на работа. В съседката ни работната ръка бива привличана и наемана още от университетите или професионалните училища.
Данъците и облекчаването им е за нас жизненоважно и е част от държавната политика за стимулиране на бизнеса. Въвеждането на еднократни такси за услуги всъщност са скрити, еднократни данъци. Корпоративният десетпроцентен данък не бива да се увеличава, но трябва да се преразгледа системата от данъчни облекчения за малкия бизнес и да се прецени кое да остане като ангажимент, и кое да отиде към големия. Трябва да има разделение и тези, които произвеждат много, имат големи обороти и печалби, да бъдат по-сериозно данъчно ангажирани. Спорният данък "уикенд" е неефективен и не работи за голяма част от фирмите. Не беше изчислено, че не може да се прилага тази ставка към няколкостотин фирми, нямащи такъв тип активи, от които биха могли да се възползват. Бариерите, които се създадоха на малките предприятия, са толкова много. Например онези изкуствени графици за отпуски, с невъзможността да се ползват гъвкави форми на заетост. Често също малките предприятия се оказват на ръба на закона, защото до тях не стига информация за промените както на държавно, така и на общинско ниво. Така те разбират за тези промени, след като бъдат санкционирани. Това рефлектира върху ефективността на бизнеса, върху производителността, откриването на нови работни места и т.н.
- Обществото ни помага или пречи на бизнеса?
- Българското общество не може да разбере ролята на бизнеса. Не стана ясно, че ако се поощрява производството, всъщност се подкрепя генерирането на добавена стойност, на брутен вътрешен продукт, пълнят се бюджетите и се осигуряват публичните услуги. Все се говори за големите компании и никой не забелязва малките фирми, без които не би могла да съществува цялата организация на обществото ни.
- Имате ли предложения за подпомагане на малките и средни предприятия?
- Настояваме за създаването на междуведомствена институция, която да координира работата на всички ведомства при прилагането на държавната политика за подкрепяне на сектора на малките и средни предприятия. Институцията трябва да има териториални структури. Така ще се събира и информация какъв е потенциалът на фирмите, какви са нуждите, как да се променя политиката и т.н. Това ще е една пирамида, на чийто връх ще бъде този междуведомствен координатор, а в шест района на планиране ще има регионални, оказващи помощ, структури. После на ниво области ще има областни центрове за бизнес развитие, а на ниво община ще работят местни центрове, които да познават всички фирми и тези, които са с потенциал за експорт. По този начин ще се оформят конкретно насочени политики, които ще бъдат териториално концентрирани. Вече 25 години тази подкрепяща инфраструктура не се създава и не мога да си обясня защо.
 

Техническият преглед удари 100 лева

автор:Дума

visibility 962

/ брой: 70

Унищожават българските левове след приемане на еврото

автор:Дума

visibility 1050

/ брой: 70

Птичи грип във ферма с кокошки-носачки в Хасково

автор:Дума

visibility 960

/ брой: 70

България втора в ЕС по поскъпване на жилищата

автор:Дума

visibility 895

/ брой: 70

Свалят обвиненията срещу Джулиан Асанж?

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 70

В Германия правописът вече не е важен

автор:Дума

visibility 1107

/ брой: 70

Левицата в Скопие с антибългарска кампания

автор:Дума

visibility 997

/ брой: 70

Накратко

автор:Дума

visibility 823

/ брой: 70

Някога и сега

автор:Валентин Георгиев

visibility 1182

/ брой: 70

Страната на евро пуделите

visibility 964

/ брой: 70

ВъзмОтително

автор:Таня Глухчева

visibility 904

/ брой: 70

Аферата "Боташ"

автор:Дума

visibility 821

/ брой: 70

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ