Много поздрави от Ким!

DW

Пхенян си има вече цели четири увеселителни парка, по улиците се движат истински коли, а на площад "Ким Чен Ир" деца карат кънки и ролери. Такава е повърхността в Северна Корея. Под нея са гладът и нищетата.
На пръв поглед се усеща някаква промяна - поне в столицата Пхенян. Там вече има цели четири увеселителни парка, а по улиците на града се движат истински коли. Само допреди няколко години човек спокойно можеше да си устрои пикник насред градската магистрала, без риск да бъде прегазен - поради простата причина, че по нея коли преминаваха изключително рядко. Сега клаксоните на хиляди автомобили огласяват столицата, а тук-там се появява и нощно осветление. "Ким Чен Ун е по-различен - той говори на народа, което все още е немислимо в съседен Китай например", казва бившият шеф на Гьоте-институт в Пхенян Уве Шмелтер.
Непроменена си остава обаче държавната телевизия. Централните новини показват как Ким Чен Ун се среща с работнически колективи, за да им даде полезни напътствия. Точно както навремето правеше и баща му. Има все пак и някои разлики. Най-прясното доказателство за "различността" на младия Ким е фактът, че той вече е бил във всичките четири увеселителни парка в столицата. Пред една от въртележките, на която той се е возил, опашките не свършват - всички чакат ред за седалката, на която е седял и Ким.

(Не)поздравявай непознат!

Навсякъде в Източна Азия хората са любопитни и махат с ръка за поздрав на всеки чужденец. Не обаче и в Северна Корея, където при среща с непознат местните предпочитат да разтворят партийния вестник, правейки се, че четат. Това все пак е за предпочитане пред дългите разпити, които са задължителни след всяко едно "здрасти", отправено към чужденец. Откакто обаче младият Ким пое нещата от баща си, севернокорейците вече могат спокойно да поздравяват чужденците. И повечето от тях го правят, дори войниците махат за поздрав. Много поздрави от Ким!
Рюдигер Франк лично се е убедил, че севернокорейците вече наистина махат за поздрав. 43-годишният професор от Виенския университет е следвал навремето един семестър в Пхенян. Само през тази година той на два пъти е посещавал Северна Корея и твърди, че за няколко месеца броят на малките магазинчета в столицата Пхенян се е увеличил в пъти. Изникват малки будки за сладолед, за студени напитки или сушена риба. Площад "Ким Чен Ир", където се провеждат традиционните военни паради, през почивните дни е превзет от деца с кънки и ролери. Скоро страната ще се отвори и икономически, убеден е Рюдигер Франк, който онагледява това си твърдение с една традиционна азиатска метафора: "Ким е яхнал тигър и няма да спре да го язди. Защото слезе ли, ще бъде изяден."

Гладуващ народ

Но въпреки увеселителните паркове и многото нови коли Северна Корея си остава страна, в която милиони хора гладуват. Според преценка на Програмата на ООН по прехраната, в страната има райони, където до 40% от децата са недохранени. На Северна Корея годишно й липсват около 1 милион тона храни - средно по 50 кг на човек от населението, казва пред "Зюддойче Цайтунг" Клаудия фон Рьол, представителка на Програмата на ООН по прехраната. Мазнините и протеините са кът в страната на Ким, казва Рьол и добавя, че повечето севернокорейци отлично могат да си спомнят кога за последен път са яли яйце или месо.
Лошото управление на страната е виновно за това отчайващо положение. Ким Чен Ир ръководеше Северна Корея като мафиотски клан - неговият режим печаташе фалшиви долари, въртеше търговия с дрога в Китай и продаваше нелегално оръжие. Пхенян беше добър и в специалитета на мафията - изнудването. В годините на студената война дядото на Ким Чен Ун - основателят на Северна Корея Ким Ир Сен - флиртуваше ту с Москва, ту с Пекин, изнудвайки и двете. А след краха на Съветския съюз Пхенян си разработи собствена атомна програма. Мафиотско е и отношението към бегълците - всеки задържан на границата, бива изпращан в трудов лагер.
Сега обаче на власт е Ким. А той се страхува, че ако страната колабира икономически, това ще сложи край на неговия режим. Ако не иска да бъде изяден от тигъра, неминуемо ще трябва да положи началото на дълбоки структурни и пазарни реформи. Друг път просто няма.