18 Септември 2021събота22:51 ч.

Хенрик Свенсен:

Много по-уязвими сме, отколкото си мислим

Земетресенията не убиват хората, убиват ги сградите, построени от лоши строители с евтини материали, смята известният геолог, специалист по природни бедствия

/ брой: 271

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1748

През последните 10 години Хенрик Свенсен (роден 1970 г.) е винаги на горещите места, където природата демонстрира силата си, за да напомни, че и съвременният човек й е подвластен. Свенсен участва в експедиции, изследващи природни бедствия в Южна Африка, Мали, Аржентина, Шпицберген, Гренландия, Калифорния, Източен Сибир... Той е доктор по геология и старши научен сътрудник в университета в Осло. Свенсен гостува у нас по повод излизането на български език на книгата му "Краят е близо", която наскоро представихме на страниците на вестника, а снощи се състоя нейната официална премиера. Авторът даде специално интервю за ДУМА със съдействието на Пламен Тотев и ИК "Персей".

- Господин Свенсен, знаете ли, че България се намира в район с висока сеизмична активност? Може би и от тази гледна точка би представлявала интерес за вас?
- Да, знам. Известно ми е за Карпатската планинска верига в Румъния, която оказва влияние върху сеизмичната активност в България. Сигурно още мнозина българи помнят голямото земетресение с епицентър във Вранча. Цели сгради са се срутили в българския град Свищов. Голяма част от сеизмичните явления се дължат на тектонската активност и това е интересна тема за един учен. Следващата ми книга ще е посветена на планините. Затова ще ми е много любопитно, ако успея да видя отблизо Витоша, разбира се, ако времето е хубаво. Интересът ми е чисто научен. Запален скиор съм, но няма да мога да се възползвам заради напрегнатата ми програма и факта, че зимата още не е дошла при вас. А тръгнах от Осло при 10-сантиметров сняг...
- Твърдите, че е важно рискът да бъде видян в перспектива. Каква е ролята на учените, а след това и на държавните институции за една по-добра прогностичност и подготовка за бедствени ситуации?
- Държавните институции трябва да осигурят добра инфраструктура. В далечен план пък трябва да осигуряват финансиране за учените и научната работа. А самите учени трябва да си съдействат, да обменят опит в различните научни дисциплини.
- Наистина ли хората, а не природата са най-важната причина за природните бедствия, както смята Кенет Хюит?
- Мисля, че намесата на хората е доста важна част от цялата съвкупност от причини, водещи до природните бедствия, които ни сполетяват. А тя се подценява и обикновените хора изобщо не се замислят върху това. В самия човек като че ли е заложено да унищожава или "култивира", зависи от гледната точка. Земетресенията не убиват хора. Убиват ги сградите, които се срутват. А те в много случаи са построени от лоши строители и евтини материали. Епидемиите често са резултат от бедствия. Например епидемиите от малария се разрастват там, където има наводнения. Повечето от засегнатите хора живеят близо до реките. Ако погледнете историческите източници, наводненията се появяват на едни и същи места, земетресенията също. Така че - да, има обществен компонент в бедствията.
- Може ли със сигурност да се твърди, че има определена цикличност или повторяемост на дадени природни бедствия?
- За хората, които са засегнати, природните бедствия винаги удрят изненадващо. Но ако погледнете към геологията и историческите източници, винаги има такива бедствия, които се повтарят в едни и същи региони и местности в много страни. Това, разбира се, е свързано с въздействието върху природата. Предмет на геологията е да изследва и да помага на хората, да се изваждат поуките от нещата, които вече са се случили, при това нееднократно.
- До каква степен и в какви мащаби може да се намалят последствията от природните бедствия, ако се извършват и анализират изследвания от типа "проучване маркиз де Помбал" след Лисабонското земетресение?
- Лисабонското земетресение е първото най-опустошително бедствие, което има отзвук в целия свят. Прозорливостта на маркиз де Помбал е в това, че е едва ли не първият държавник, който се замисля как може да се намалят опустошенията от бедствията. Това е първата победа над господстващия дотогава религиозен мироглед и обяснение на случващото се с гнева на Бога. Проява на прозорливост е да се разбият каноните и да се даде думата на учените. Така животът на обществото се подобрява и може да се намалят последствията от природните бедствия. Въпросът е да има такава държавна политика - да се помага на учените и те да помагат на обществото.
- Кои са най-важните компоненти в "битката" за оцеляване на човека пред всесилната природа - влагане на достатъчно финансови средства в изследвания, добра информираност и подготовка на хората, бърза и точна реакция, солидни технически средства и опитни специалисти за справяне с последствията... още какво?
- Това е наистина един доста добър списък с изключително важни неща. Може би бих добавил осъзнаването на хората и правителствата, поемането на отговорността за бъдещето - това е и идеята, която искам да внуша с книгата си. Историята по принцип ни учи какво да правим и какво не. Стига човечеството да си вземе поуката от миналото. Същото е и с историята на природните бедствия.
- Какви поуки трябва да си вземе Европа от изригването на Ейяфятлайокутл?
- Мисля, че един от важните уроци е: Ние сме много по-уязвими, отколкото си мислим. И трябва да погледнем с респект на това бедствие. Вулканите в Исландия изригват често, но не сме мислили за евентуалните последици от тези изригвания. Най-вече заради това, че са малки и не са били смятани за голяма заплаха в Европа досега. Но дори малките изригвания могат да имат голямо въздействие. Що се отнася за обществата - стават все по-технологични и най-малкият разрив в тази технологична мрежа може да има последствия.
- Предсказанията на различни религиозни или окултни книги от древността за природни бедствия и катаклизми наистина ли се потвърждават и се намират реални доказателства? Или по-скоро ние нагаждаме тълкувания към подобни описания?
- В религиозни книги като Библията, разбира се, има информация за края на дните. И ако вярвате, че може да се интерпретира буквално, това не означава, че задължително трябва да се случи някога. Въпросите са "Кога?" и "Къде?". В Библията има малко информация за това какво ще стане - големи земетресения, войни. Макар че доста хора търсят твърде много пророчества в нея. Разбира се, може да има и по-различно интерпретиране, но това е друга история.
- Срещали сте се с много хора, оцелели след природни бедствия в различни краища на света. Какво е общото за всички? И кое никога не успяват да преодолеят?
- Емоционалният срив. Човекът е твърде емоционално същество и преживява всичко, което му се случва. Но може би тъкмо това, че не сме безразлични, ни прави хора.
- Коя е най-потресаващото, което сте видели при своите посещения в райони на бедствия?
- Потресаващо е онова, което се е случило, а ти си могъл да го избегнеш. Интересуват ме историята и поуките от случилото се. Знанието за миналото ни помага да разберем настоящето и да проникнем в бъдещето. Актуалните бедствия ги отразяват медиите. За мен например представляваше научен интерес изследването на многовековна лава в Сибир преди няколко месеца. Знанията, които ще почерпим от това, ще ни помогнат да прогнозираме в райони с вулканична активност.
- Защо данните от официални източници често съдържат по-малко жертви, отколкото например данните, публикувани от международни организации?
- Това е интересен въпрос. Поради много причини. И причините може би зависят от това за коя страна става дума. Но по принцип бих казал, че може би правителствата са по-внимателни относно числата, които оповестяват. Те не включват в числата например всичките изчезнали хора, защото много правителствени организации не се занимават с това. Това може би е едната причина. Другата е свързана с някои страни в Азия, Бирма, Китай. Поне в миналото те не са искали да съобщават данните за изчезнали и мъртви хора. Искали са да ги пазят в тайна поради политически причини.
- В книгата си пишете, че може би около 2 милиарда души днес включват Бог в своите обяснения за природните бедствия. Но далеч повече хора, отколкото са номадите в района на Тимбукту и други подобни места на планетата, с много голям интерес следят всичко, което се изговаря и изписва на тема 2012 година. Защо?
- Мисля, че има две обяснения. Едното е за края на времето и особено когато е художествена измислица, когато не е реално и не сме наистина под заплаха, но има такава възможност. Сякаш всеки знае, че няма да се случи, но опитва да изследва какво би станало - чрез книги и филми. Предполагам, че се дължи на нашето природно любопитство и това да си представяме бъдещи сценарии. Второто е, че много хора се интересуват от проучвания и, да кажем, задкулисни сценарии, световна или космическа конспирация, алтернативни сценарии и обяснения. Но тези хора не се осланят на науката, дори не и на религията. Това за мен са псевдонаука и антинаучни идеи, които са трудни за доказване. Бедствените сценарии, вампирите, митичните същества, които са популярни напоследък, не са част от реалността, а са художествена измислица.
- Наистина ли според Вас краят е близо или заглавието на Вашата книга е всъщност една предупредителна метафора за нашите бъдещи действия или бездействие?
- Оптимист съм. Заглавието е по-скоро предупреждение какво би се случило, ако не внимаваме в досега си с природата и начините, по които й въздействаме.
 

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 150

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 170

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1123

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 273

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 167

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 438

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1311

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 545

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 841

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 629

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ