"Младост" и "Дианабад" - горещите точки на София

Докато София се къса по шевовете, инвеститори масово ламтят за нови и нови сгради, а столичани се чудят как да се противопоставят на поредното застрояване на празно пространство, върви инициатива, наречена "Визия за София". Втора година Столичната община отделя пари за финансиране на проекта, който има за цел да изработи стратегия за развитие на града и крайградските територии. Тя ще очертава как да изглежда София в дългосрочен план. Междувременно обаче градът се развива - расте в почти всички посоки, включително и нагоре, без да чака въпросната визия. След като се приеме документът, ще се върви и към промени в Общия устройствен план. Само дето междувременно се изменят Подробните устройствени планове по райони, с които продължават да се уплътняват междублокови пространства. За цялата работа по "Визия за София" общината ще отдели половин милион лева. През това време ще се наложи да търси средства за преодоляване на всички негативи от презастрояването. 

Докато периодично се демонстрира активност по работата на "Визия за София", а успоредно и в противоречие с нея, върви и бетонирането на града, се чува гласът и на главния архитект на София Здравко Здравков. Докато с ръката си подписва разрешителни за строежи, с устата си изрича предупреждения, че по промяната на Общия устройствен план "трябва да се работи много деликатно със скалпела и прецизно да се определят проблемните зони". Така противоречията между намеренията и действията са драстични и вредни за столичани. Хората виждат всеки ден доказателства за разминаванията между заканите за строг контрол на бетонното разрастване от страна на институциите, и реалността, въплътена в поредния изкоп до блока им.

Два столични квартала в момента са горещите точки по отношение на близки и по-далечни планове за ново строителство. "Младост" и "Дианабад" 

врят и кипят около апетитите

за нови жилищни, офис или смесени сгради през последните седмици. Район "Младост" явно няма да излезе скоро от полето на инвеститорския интерес. Колкото и да се строи в него, място винаги се намира. Районът има накъде да се разтяга, така че да задоволи всеки строителен апетит. За това говорят и намеренията за приемане на подробни устройствени планове за три зони в кв. "Младост" 1А. С тях на практика Столичната община предлага още ново строителство. За две от зоните преминаха няколко обществени обсъждания, за третата - предстоят. 

Условно определената първа зона с нови строежи ще бъде при входа на квартала по протежение на лявата страна на ул. "Ана Ахматова" до ХМС. В момента там има няколко ниски сгради и зелена, незастроена площ. Най-близките терени в близост до бул. "Александър Малинов" ще позволяват строителство до 35 метра, гласи предложеният ПУП. Във вътрешността на зоната ще има терени с позволение на 24-30-метрови постройки. Предвиждат се над 10 сгради с разгърната застроена площ от около 130 000 квадратни метра, алармират противници на проекта. Това означава, че само в тази първа зона ще се появят около 4000 нови жители и още 2000 автомобила. Този трафик обаче няма как да се поеме от ул. "Ана Ахматова", която и сега е претоварена. Срещу плана вече има редица становища на хора от района за прекратяване на процедурата заради противоречия на обществения интерес и нарушаване на законовите изисквания.   

Планове без покритие

Далеч по-сериозни промени обаче се гласят с одобряването на Подробния устройствен план в другата зона, условно определена като втора. Тя се простира между комплекса на БАН, бъдещия Източен парк и "Младост" 1 А, който завършва с двора на 145 ОУ. Там се предвижда цял нов квартал на огромна площ, с предвидено строителство на сгради от 18 до 48 метра височина. Те ще могат да достигнат разгърната площ от 380 000 кв. метра. Това ще доведе до заселването на нови 8000 души, които примерно ще дойдат със своите 4000 автомобила. С други думи, до кв. "Младост" 1А се предвижда да се появи кв. "Младост" 1Б. Отново без да е планирано разширение на инфраструктурата, която да поеме целия трафик. 

Третата зона за застрояване се намира точно до втората в посока към бул. "Цариградско шосе" до комплекса на БАН. Там вече целите ще са по-високи. Защото и сградите ще могат да бъдат по-високи. Това са най-апетитните терени, още повече, че тази зона е предвидена за небостъргачи. Така излиза, че в района се очакват 15 000 нови жители и наполовина толкова автомобили, но в същото време не се предвижда нито нова инфраструктура, нито детски градини или училища. Освен това обещаваното продължение на бул. "Копенхаген" от жк "Дружба" е само план и не е предвидено за изграждане през 2019 г. 

На преминалите обществени обсъждания на плановете хората настояха да се направят редица анализи, да се отложат плановете и да се приемат, едва след като се постигне баланс между обществения и частния интерес. Практиката обаче показва, че това едва ли ще стане. Инвеститорският глад трудно се задоволява и можем да очакваме на жителите на "Младост" да бъдат подхвърлени само трохи за примамка и залъгване. Неслучайно това е най-трудният за управление район, с най-много оплетени интереси и неясно бъдеще. 

Общински съветник настоява за отчуждаване на частни терени

Борба срещу застрояване в зелени площи и междублокови пространства от години водят и жителите на район "Искър" и по-конкретно на кв. "Дружба" 1. Те периодично се вдигат на протести, особено когато бъдещите инвестиционни намерения са свързани с паркове. Затова и общинският съветник от БСП Борис Цветков настоява Столичната община да изработи план за отчуждаване на частна собственост на терени, отредени за озеленяване. 

Според него площите трябва задължително да се изкупят от общината, за да спрат скандалите за поредния апетит за строеж. Той предлага всички спорни територии да бъдат обособени в няколко категории според обществената си значимост. Така общината първо трябва да пристъпи към отчуждаване на терени, на които ще има метростанции или важни инфраструктурни проекти. В следващ етап кметството да заложи средства и срокове за изкупуване на земи от значение за съответния район, които са част от паркове като Южния, до зала "Фестивална" или до езерото в "Дружба". Като следващи могат да се оставят площи до детски градини и междублокови пространства, смята още Цветков. Той прогнозира, че ако тези стъпки не се планират, в края на предвидения от закона срок за отчуждаване на частна собственост, ще се окаже, че общината няма да може да отдели милионите нужни за тази дейност. Това ще позволи на инвеститорите да застроят територии, за които досега са имали забрана.