"Франс прес":
Младите българи виждат бъдещето си в чужбина
Университетите произвеждат все по-малко професионалисти, поради което фирмите все по-трудно си осигуряват необходимите им специалисти
/ брой: 104
Обезсърчени от положението в родината си, младите българи виждат своето бъдеще в чужбина, констатира в свой анализ АФП, цитирана от БГНЕС. И цитира проучване на КТ Подкрепа, според което 20 000-25 000 българи на възраст между 25 и 39 г. емигрират всяка година в други страни от ЕС.
Тези български младежи, които учат висше образование в чужбина, пък остават там, тъй като знаят, че ако се върнат в родината си, ги очаква заплата от 1000 лева (510 евро) на месец.
Парите и арогантността са на почит, необузданата корупция с подкупи за лекари или полицаи е част от ежедневието. Масовото изселване на квалифицирани кадри създава сериозен недостиг на работна ръка в области като здравеопазването и машиностроенето. Но и хора с по-ниска квалификация заминават за Европа, където работят в строителството, като келнери или се грижат за възрастни хора – основно в страни като Великобритания, Германия, Гърция и Италия.
След падането на комунизма през 1989 г. са емигрирали около 1,5 млн. българи, което сви населението на страната до 7,3 млн. души през 2012 г. според статистиката.
Университетите произвеждат все по-малко професионалисти, поради което фирмите все по-трудно си осигуряват необходимите им специалисти. В резултат на тази тенденция безработицата сред хората под 30 г. вече е 38%.
Обезпокоително високото ниво на неграмотност - особено сред ромското население, което през 2020 г.- по оценки на Световната банка - ще съставлява 23% от работоспособната сила в България – също предполага "производството" на повече ниско квалифицирани работници.
Междувременно изселването на младите хора при една застаряваща нация заплашва пенсионната система, която вече изпитва недостиг от средства. През 2012 г. делът на населението, което предстои да се реализира на пазара на труда, е едва 14,4%, докато пенсионерите са 23,8%.
Ситуацията скоро няма да се промени, прогнозира Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания:"Изтичането на мозъци и емиграцията на по-ниско квалифицирани млади хора към Европа ще продължат. Ще минат десетилетия, преди българската икономика и общество да могат да предложат адекватни условия за работа и живот на младите си хора".