Младите българи преоткриват България

Никой вече не иска да чете онези клишета - за дигиталните бохеми, за хората в тесни панталони, които работят на своите MacBook над безумно вълнуващи проекти, но по-често просто отпиват кафе и млечна пяна, докато бърникат своите смартфони. Те се мислят за революционери, защото не работят между 9 и 17 часа. Но тук не става дума за Берлин, за столицата на икономически най-силната членка на ЕС, където всеки втори се чувства творчески на свободна практика, но ако е необходимо, със студентски заеми, субсидия или пари от родителите, може да се справи доста добре. Това е София, столицата на най-бедната страна в ЕС, където един от всеки трима младежи е без работа, икономиката е парализирана, а лекарите печелят по-малко от пекарите в Германия, пише в свой анализ германското седмично списание Der Spiegel, цитирано от Investor.bg. „Берлин е напълно превъртял град“, казва Александър Михайлов. „В София ние сме на етапа за изграждане на една стартъп сцена, но всички тук са сериозни". Михайлов, на 29 години, познава и двата свята, той е учил политология в Берлин заедно с основателите на Betahaus - обединено под един покрив офис пространство, в което програмисти, копирайтъри, дизайнери могат да използват свои „Coworking помещения“ под наем ден за ден. Михайлов е работил като директор на студентска компания за политически консултации и е участвал в безброй вълнуващи проекти. След като се дипломира, той можеше да отиде в Брюксел в службите на ЕС или да продължи в Берлин. Но решава: „ако наистина искам да изградя нещо ново, трябва да се върна в България“. Той се връща при родителите си, пише със свой приятел бизнес план за своята Betahaus в София и се отправя в търсене на инвеститори. Двамата са спестили около 5000 евро, а са им трябвали 60 000 евро. Това се случва в средата на кризата в края на 2010 г. „Почти никой не знаеше термина „стартъп", казва Михайлов. „Много инвеститори мислеха, че просто искаме да наемем и преотдаваме офис площи". Докато Германия разглежда България като предполагаем източник на бедняци - бежанци и една от водещите партии настройва обществото срещу отворените граници, в София расте една млада стартъп сцена, която не желае да има нищо общо със старите елити в правителството и бизнеса. Това е една сцена, която смята, че е по-скоро странно родината им да се възприема в Западна Европа като проблем. „Това са безплодни дебати, които само помагат на популистите", казва Михайлов. И 32-годишната Надя Даскалова се е върнала в България преди шест години, след като в Берлин е следвала маркетинг. Всъщност тя е искала да напише дипломната си работа и временно да поработи в рекламна агенция, а след това да се върне обратно в Германия. Но по време на пътуване в Ирландия на нея и нейна приятелка им хрумва идея. Те са се озовали във вонящ хостел в Дъблин и си помислили - „ама ние можем да се справим с това доста по-добре“. Двете жени се захващат с това да изградят свой собствен хостел - в София. Животът не е твърде скъп и за начален капитал стигат 20 000 евро. В допълнение, туризмът е един от малкото отрасли, които са сравнително успешни в България - само през миналата година страната са посетили толкова туристи, колкото са и жителите ѝ - около седем милиона. Все пак не се оказва толкова лесно да се намери апартамент, който е достатъчно голям. „Две жени, хотел - много наемодатели си мислеха, че искаме да отворим салон за масаж или бардак", казва Даскалова. Но накрая обаче имат успех. 20 легла в средата на центъра на София, малка кухня, Wi - Fi мрежа за Skype разговори с дома. „Ние вероятно няма да забогатеем", казва Даскалова, „но създадохме нещо собствено, което е забавно за нас“. Младите основатели на компании се стремят да странят от българската сенчеста икономика - страната е една от държавите в ЕС, където корупцията е най- разпространена. И Даскалова, и Михайлов изповядват едно кредо - никога да не платят подкуп. „В Германия има правила и просто попълваш необходимите приложения", казва Михайлов. "В България има правила, но и безброй начини да ги заобиколиш - много лични и специфични за конкретния случай", казва той. Веднъж, когато двама полицаи са поискали да погледнат документите на Betahaus и са заплашили с неофициални глоби, най-накрая се споразумели за следното: полицаите ще си идат, но може да се обадят, ако имат компютърни проблеми – дигиталните бохеми ще им позволят да ползват принтер или ще им инсталират някой драйвер или програма. „Така или иначе повече не се появиха", казва Михайлов. Парите, необходими за тяхната Betahaus той и неговият бизнес партньор най-сетне са успели да съберат, а през лятото на 2012 г. бе церемонията по откриването. В момента там работят 70 млади българи, а първите стартиращи фирми се разширяват. Михайлов има желание да отвори и втора подобна къща. „Ние сме изцяло запълнени", казва той. В единия ъгъл има кашон с празни бутилки Club Mate. Но дори и това е клише, което едва ли някой вече иска да вижда...