Млади ръце - лъвски лапи

Млади ръце - лъвски лапи. В тази стара узбекска мъдрост е признанието за силата на младите. В тях е бъдещето на света. На тях се уповаваме, в тях вярваме. Така е било. Някога! Когато нашият малък, но твърд и издръжлив народ е отглеждал с вяра и надежда синовете си, за да продължат те всичко, което е постигнато, да го съхранят, да го умножат. България за българите е била майка светица! В нейните предели не са се въдели лъвове. Лъвове не са  кръстосвали горите ни, но народът ни си е избрал него, царя на животните, лъва, за свой идол и кумир, за свой знак на държавни знамена и знаци. "Лъвът балканский" живеел в сърцата на млади и стари. И неговото най-велико и най-свято въплъщение: "ЛЪВСКИЙ" - ЛЕВСКИ, Васил Левски! Този, който станал опората на народа ни, който го подготвил за святата мечта - СВОБОДАТА! Той, Левски, е историческото ни доказателство, че наистина младите ръце са лъвските лапи!
Само че сега аз чета данните на Института за социални изследвания и силно се тревожа. Защото те сочат, че 67% от младите българи между 15 и 29 години нищо не правят, не работят, с нищо не се занимават, а 29% от младежите искат да емигрират. Събирам двете цифри и какво излиза? Ние в България разчитаме на 4% от младите. Следващите данни също са отчайващи, защото само 28% от младите ще гласуват, а 10% са готови да си продадат гласа. Питам себе си, родителите, бабите и дядовците, питам учителите, питам с тревога цялото ни общество, заедно с управниците ни: "Ние, българите, на кого се надяваме? Какви поколения отглеждаме? Какви младежи възпитаваме? С тези четири процента ли ще вървим напред?"
Вярно е, че светът, целият, се обърка. Щом в ХХІ век пак се дрънкат оръжия, щом зверски се избиват невинни хора, щом се превръща райска земя в пустиня. Тогава вървели ли сме напред или бавно и сигурно сме се връщали назад, при древните си прародители от пустинята, от джунглата! Но защо и ние, древен и мъдър народ, с доказани качества, с голяма и стара култура, разсипахме държавата си? Защо допуснахме да няма на кого да разчитат старите, да се обезкръвява от младост и сили България. За такава ли България ЛЪВСКИЙ обикаляше денонощно гори, планини, села, градове и паланки? За такава ли България сбираше той тайно люде честни и смели? В името на такава ли България те полагаха клетви да я освободят, да я опазят, да я бранят, да я въздигнат от нищото? А сега колко от младите, които храним, обличаме, образоваме, възпитаваме, вече не ни зачитат нито нас, нито Отечеството, нито държавата ни! "Младите им лъвски лапи" са готови да мият чинии, да разнасят пици, да разхождат кучета, да слугуват всячески на чуждоземски народи.
Чия е вината за това отчуждение, за това пагубно ОТРАЖДАНЕ!?
Всички вкупом сме виновни! И родители, и деди, и общество, и учители, и управленци, на които днес въобще не вярваме! Те всичките си закачиха портрета на ЛЪВСКИЙ зад гърбовете си.  Ако той им е кумирът, защо поне мъничко те не са като него? Та те първи са длъжни да дадат пример на младите ни. Те са тези, които трябва да направят всичко възможно и да спрат младите, да ги заредят с вяра и упование в бъдещето им, в България, в Родината! Кого да питам...