Млади българи по стъпките на Стъки

Тенчо Караенев загуби в спора за титлата от Саид Мирзай (Кан). Преди това той надви британеца Стив Стюард на 1/4-финал и италианеца Паоло Анастаси на 1/2-финал. Караенев е роден на 11 май 1993 г. в Стара Загора, завършил е Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Казанлък. Учи за офицер в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново.

От 6 до 11 юли в Лас Вегас се проведе световното по ММА (смесени бойни изкуства) за аматьори, на което България направи своя дебют. Нашият национален отбор от 7 състезатели бе с най-ниска средна възраст измежду всичките представени 45 членки на Международната федерация (IMMAF), но се завърна със сребърен медал - извоюва го Тенчо Караенев (93 кг) от клуб „Аргус ММА Казанлък“.
В България за ММА се заговори в последните години покрай един от малкото ни професионални бойци Станислав Недков-Стъки. През февруари тази година 33-годишният търновлия сложи край на кариерата си. От началото на миналата година е председател на Българската федерация по ММА, основана през 2007 г. и лицензирана от Министерството на спорта през декември 2014 г.
Недков, парафирал през май 2010 г. договор с най-голямата и най-престижна организация за ММА в света UFC (Ultimate Fighting Championship), признава, че е имал и по-големи очаквания за представянето на младите българи, но не може да ги вини поради липсата на опит и стреса от атмосферата.
"Тези деца имат поне по 10 години кариера пред себе си. За повечето от тях това бе първо излизане от България не само за участие на турнир, но и като туристи", казва Недков.
"В САЩ човекът, от когото очаквахме най-малко - Тенчо, се представи най-добре. Направихме още 2 челни класирания - на Даниел Гълъбаров (120), който се нареди 6-и, Николай Ивайлов (55), останал 8-и", обяснява Стъки, спечелил 12 от 13-те си професионални срещи.


- В България за ММА се заговори по-сериозно едва от няколко години. Какво точно ви привлече в този спорт?
- Динамиката.

- Защо ММА, а не само някой от включените в тях контактни спортове?
- Те са съчетание от комплексните физически качества, решителност, ум. Като че ли точно ММА се доближават до природния атлетизъм и са символ на върха на спорта.

- ММА крие рискове от сериозни физически наранявания. Подкрепя ли ви вашето семейство, има ли други спортисти в него?
- Да, за което съм им изключително благодарен. Родителите ми са спортували навремето, но само като любители.

- Имате ли амбицията след време да се превърнете в професионален ММА боец и да се издържате от спорта?
- Пожелавам си живот и здраве, какво ще се случва занапред времето ще ми подскаже, конкретни планове нямам.

- Можеше ли да вземете световната титла?
- Съжалявам, че не взех златото, положихме големи усилия както на клубно ниво, така и в националния отбор. Загубата я отдавам на това, че ударих главата си в пода на клетката и изпаднах в нокаут. Противникът ми се възползва, както и аз бих постъпил на негово място. „Заключи“, а аз не успях да защитя „ключа“. Но няма да кажа медал, а успех – това е успех за България и за всички хора, които ми помогнаха.

- Как се стигна до нокаута?
- На няколко пъти тръгнах да „взимам“ гърба на противника. В първия рунд той тръгна да захожда, за да „заключи“ лявата ми ръка с едно специфично завъртане, докато бяхме в стойка. Бях го хванал за кръста, тръгнах да го натискам за събаряне напред, но заради допълнително придадената инерция при завъртането остана малко под мен и ударих дясната част на лицето си в земята. След срещата г-н Добруджански ме попита: „Какво се случи веднага след като си удари главата?“, а аз дори не помнех, че е имало удар. Губят ми се моменти, после лекарите светиха в лицето ми да видят всичко ли е наред.

- Коя беше най-трудната ви среща в турнира?
- Не искам да звучи нескромно, но нямаше такава, бях добре подготвен. Имах мотивацията, психическата и физическата готовност да взема златото.

- На колко турнира годишно участвате?
- Не е константа бройката турнири. Досега съм участвал на 6 аматьорски турнира, едно държавно първенство по ММА и на световното - общо 8.

- Каква бе тръпката да представяте България на такъв голям форум, имаше ли уплаха?
- Уплаха чак не, но ще излъжа, ако кажа, че нямаше притеснение. От нас, състезателите, зависи да го контролираме, смятам, че се овладях. Националният флаг на гърба е като криле.

- Талисман?
- Не, в случая в САЩ бе знамето.

- Какво чувствате, когато влезете в клетката?
- Неописуемо. Любител съм на дейностите, доставящи адреналин.

- Идолът ви?
- Руснакът Фьодор Емеляненко.

Част 3:

Николай Добруджански, национален треньор:
Николай Добруджански е 36-годишен, родом от Варна. Национален треньор, председател на УС и главен треньор на местния клуб „Десант“. Завършил е математическата гимназия в родния си град. Има 2 магистратури – по „Стокознание“ в Икономическия университет във Варна и „Финанси“ в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

- Каква бе конкуренцията на дебютния за България световен форум?
- Много сериозна. Разликата с предходното световно, което също се проведе в Лас Вегас, бе в увеличения брой на участниците – сега в някои категории имаше 25-27 души, налагаше се да играят всеки ден - от понеделник до финала в събота. Най-много медали взеха домакините, следвани от Канада. Северна и Южна Америка са традиционни сили. Нашето представяне го определям като добро – отидохме за медал, а все пак средната възраст е под 21 г. Даниел Гълъбаров бе сериозно ощетен на 1/4-финала срещу французина Алан Гишар. Скандално съдийско решение с 2:1 гласа, Международната федерация ще пусне видео както от този мач, така и от всички останали. Тогава всичко ще се види.
Тези, които не заеха челни места, поне натрупаха опит.

- Къде се намираме по отношение на водещите страни?
- Двубоят в ММА се води на всички нива - работи се в стойка, на крака и на земя, което са хватките от бразилското джиу джицу. Борбата е ключов елемент - по-добрият боец може да контролира къде да се води двубоят. Ако не позволява да бъде съборен на земята, срещата ще се води в стойка. По отношение на играта в стойка сме абсолютно равни. В борбата нашите състезатели превъзхождат около 90% чужденците. Но изоставаме трайно в работата на земя. Трябва всички треньори на клубове да обърнем внимание на този аспект. Например Полша има 300 човека с черни колани по бразилско джиу джицу, в Швеция 150, в България - само един. А бразилското джиу джицу е една от основните спортни дисциплини в ММА. Иначе нямаме нокаути, контузии, което може да ни радва.

- Каква е разликата в боевете между професионалните и аматьорски ММА?
- Когато говорим за турнири като този в Лас Вегас и Америка въобще, се играе по т.нар. обединени правила. Разликата е, че аматьорите използват много тънки протектори на краката. Те са въведени от Международната федерация заради подобни турнири, за да имаш шанс след ритане да участваш и в следващия състезателен ден. Аматьорите играят с малки ръкавици, без каски, и 3-те рунда са по 3 минути, вместо по 5, както е при професионалистите. Аматьорите нямат право на удари с колене и лакти в главата. И, разбира се, при аматьорите няма хонорари, само медали.

- От 19 до 22 ноември ще се състои Евро 2015 за аматьори в Бирмингам. Очакванията ви?
- Европейското първенство е отворено, т.е. могат да участват и страни от други континенти, конкуренцията ще бъде още по-сериозна от Лас Вегас. Много от отборите, които бяха в САЩ, не пристигнаха в пълен състав заради проблеми с визите. В Бирмингам всеки отбор може да участва с по 2-ма състезатели в 9-те мъжки и 4-те женски категории. Което означава, че на един състезател може да му наложи да играе 2-3 срещи за ден.

- Има ли достатъчно турнири за аматьори в България?
- Вече организирахме 4 турнира, целта ни е всяка година да има по 7-8 състезания за аматьори. В България има няколко промоутърски компании, които ще трябва да работят с федерацията. Надявам се, че до няколко години най-добрите ни момчета ще участват редовно на международни състезания.

- Колко клуба членуват към федерацията?
- 22, имаме още 11 заявки, чакащи общо събрание, за да бъдат приети. Това са почти всички клубове в страната, имащи регистрация, защото доста развиват дейност без такава. Когато миналата година г-н Недков заяви, че ще водим състав на световно, много хора се изсмяха и се изказаха критично. И сега стана интересно, че заявките скочиха рязко, след като се видя, че приказките не са празни. Така че до края на годината освен тези 11, очаквам да се присъединят още толкова.

Националният отбор и шефът на федерацията Станислав Недков след завръщането от Лас Вегас
Снимка БГНЕС