Мизерия и думи

Българите са сред най-бедните европейци. Често в статистиките са на първо място или първи по риск за изпадане в бедност. Бедността не е просто недостатъчно пари за всекидневни нужди. Тя е липса на възможност за избор - хляб за семейството, лекар за стария родител или образование за детето. Редицата от невъзможни избори е дълга, а в основата й лежи шансът за работа. Тя става още по-дълга за хората с увреждания - онези, които са в дебела сянка и често невидими. Затова и гневът им е като на мравките. 

Статистиките поне за кратко биха затворили самохвалните уста на настоящите управници. Обиколките с джип, за да бъдат чути думите "Аз дадох...", стават все по-не на място. Неуместно е и неделното хлевоустие на социален министър на свикана на бърза ръка пресконференция. 

Днес имаме нелицеприятни числа, за които управляващите удобно се извиняват с КОВИД-19. Коронавирусът обаче не е виновен за това, което се случва от години. Той само показа истинското лице на нещата. 

От прехвалените "запазени" с компенсациите работни места се възползваха по-малко от 1/5 от фирмите. Другите се пекат на бавен огън, а голяма част от тях - малки и средни, до зимата вероятно ще сложат катинара.

Колко ще бъдат безработните наесен и в навечерието на зимата? Нека смятат експертите. Зад всяка цифра стои човешка съдба, бъдещето на цяло домакинство е заложено на картата с надпис "безработен". За тях едва 3 лева повече дневно се откъснаха от кесията на държавата. И то не заради хората, а заради предизборния имидж. През последните две седмици новорегистрираните безработни (10 903), макар и с малко, са повече от наетите 9182. За това правителството мълчи. Няма с какво да се похвали.

На пенсионерите - по 150 лв. до зимата, после по 40 лв. за Коледа. Но генерално решение за оцеляването на най-възрастните няма! За хората с увреждания телковите решения се удължават, но проблемите им се точат от години. Така е по-лесно - на парче и... "Да ми се махат от главата".   

Работещите бедни са далечно понятие за това правителство. Близо 1/3 от домакинствата (67%) свързват двата края с много по-малко пари от необходимите за издръжка на живота и само 30% от хората вземат заплата, близка до средната за страната или по-висока. Другите - около минимума.  

За някого социалната подкрепа са сладки думи, за друг - назидателно безсмислено многословие, за трети - начин за оцеляване, докато бурята отмине и на хоризонта изгрее надеждата за нов трудов ангожимент.

Един социален министър преди повече от четвърт век каза, че първият социален министър бил Христос (с две риби и пет хляба нахранил хиляди). ГЕРБ обаче превърнаха своите министри в централни защитници на властта с едничката цел оцеляване на премиера. А хилядите бедни и хроми нека Христос да нахрани.