04 Юли 2020събота06:49 ч.

Митничарят

/ брой: 32

visibility 1268

Разказано от Велко Кънев

Имам професионално заболяване. В ушите ми звучат единствено аплаузи. Естествено, повече обичам ръкопляскането на сцената пред това на водоема.
 Последния аплауз получих от екипа на предаването "НЛО". Позволих си да направя пародия на поемата "Септември" от Гео Милев. И се оказа, че всичко, което пише поетът, звучи с пълна сила и днес. Накрая ми ръкопляскаха. Не ми се беше случвало от времето, когато се снимах във филми. Ласкаело ме е много.
На риболов са ми ръкопляскали на река Искър. Ловихме костур преди няколко години, през зимата. По-точно ловях само аз. В началото ми се радваха. Аз продължавах да вадя една след друга рибите, а приятелите ми не хващаха нищо.
По едно време единият не издържа и се провикна:
- Ей, Велко, стига бе, мама му стара! Ти си като някакъв митничар. Запрял си там и не пускаш рибата да дойде насам. Сопри се малко. Хвърли тая въдица да тръгне рибата насам.
- Брей, ти пък изкара тия митничари страшни бранители на нашите блага - учудих се аз.




 

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 477

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 474

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1071

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ