Мисията "Златен Витяз"

Политиката често разделя хората, а да ги събират могат само културата, изкуството, творчеството и стремежът към високите нравствени ценности, твърди президентът на Руския фонд за култура Никита Михалков

Културата защитава душите ни, убеден е н.а. на Русия Николай Бурляев, създателят на международния кинофорум, посветен на християнските идеали
         
Ако някой предварително бe прогнозирал, че създаденият в неимоверно трудни за културата времена международен кинофорум "Златен Витяз" ще просъществува две десетилетия, не бих повярвала. Когато през есента на 1990-а на Солунския бряг н.а. Николай Бурляев сподели с мен мечтата си да създаде такъв мащабен фестивал с мисионерска роля, синтезирана в девиза "За нравствени християнски идеали, за извисяване на човешката душа", оказах се твърде скептична към тази просветителска идея. Това мое недоверие ми се напомня приятелски вече 19 години, през които непрестанно очаквам, по една или друга причина, този предимно славянски форум да бъде преустановен. Вместо това той постепенно се освободи от първоначално изградените си рамки, предоставяйки възможност за изява на творци от всички поколения с техните индивидуални търсения в различните видове кино; на многообразни почерци и стилове, защитаващи каузата на високохуманното изкуство.

Докато тази година, в чест на празника на славянската писменост и култура 24 май, в Кремъл официално се учреди Славянски форум на изкуствата "Златен Витяз". Това историческо събитие не е неочаквано - то е естествено, закономерно, предшествано от редица инициативи. Създаденият през 1991 г. киноцентър "Руски филм" си постави за цел да събира и показва най-яркото и позитивното както от руското, така и от славянското кино. Само след година бе проведен първият МКФ на славянските и православните народи "Златен Витяз". И тъй като славянската култура винаги е била открита към целия свят,  за по-малко от две десетилетия в неговите програми участваха вече кинематографисти от 60 страни.
На 11-ата година от съществуването му, през 2003-а, бе учреден международен театрален форум "Златен Витяз", който припомня значимите традиции и богатия репертоар на руския реалистичен театър. Неговата същност най-кратко е дефинирана от великия артист М. С. Шчепкин: "Театърът е храм. Свещенодействай или изчезвай навън!" Две години по-късно, някак неочаквано, се проведе първият международен форум на руското бойно изкуство "Златен Витяз", избрал за свой девиз думите на Свети Александър Невски: "Бог е не в силата, а в Правдата!"
А сега станахме свидетели на раждането на още три самостоятелни форума - на литературата, на музиката и на изобразителното изкуство. Литературният конкурс завърши на 18 май с връчване на награди. С главния приз - медал с името на Пушкин - бе удостоен сръбският писател Добрица Чосич. Открит на 5 май т.г. с тържествен концерт от творби на класически композитори в Голямата зала на Московската консерватория, Музикалният фестивал бе закрит след пет дни в Санкт Петербург. В програмата му бе включен и конкурс на хорови състави.
Като че ли най-мащабен се оказа първият славянски форум на изобразителното изкуство, започнал от 7 май с изложба, посветена на 65-годишнината от победата във Великата Отечествена война, в престижната галерия на народния художник, академик Александър Шилов, почетен председател на форума. "Предназначението на изкуството е да пречиства и облагородява душите, обграждайки ги с красотата и чистотата на човешката съзидателност за благото на живота на земята" - твърди той. Неговото многостранно творчество десетилетия наред отстоява най-добрите традиции на класическия реализъм и утвърждава непреходната ценност на идеалите на хуманизма. Именно такава възможност за сплотяване на творците с високо нравствено кредо, създаващи истинско изкуство, което като икона винаги ще бъде необходимо на човека, предоставя Витязът.
Изключителен интерес в продължение на цял месец предизвика експозицията "Православните манастири и славянският дух" (сух пастел върху италианска хартия) на българката Милена Велчева в музейния храм на Спасителя Христос. В залата на галерия "Измайлово", съхраняваща най-плодотворните традиции на националната реалистична школа, бе изложена колекция, посветена на културата и писмеността, от млади руски художници, класирани след конкурс. Наградени бяха и участници в юношеско състезание, озаглавено "Помня и се гордея", в чест на 65 години от победата, в Студията на военните художници "М.Б. Греков". Те разкриха своите любопитни и разнообразни търсения в съвременната живопис, иконография, графика и портретиране. От 18 май до 19 юни в Руската художествена академия бе показана още една интересна изложба - "Пространство на Времето" на Петър Осовски. А на 30 май звънари от разни градове на Русия се стекоха в Московска област, за да участват в Четвъртия фестивал на изкуството на камбанния звън. През целия този период Домът на руската чужбина "Александър Солженицин" бе украсен с експозицията "Цветовете на Русия" - пейзажи и натюрморти на Елена и Николай Коба. Към деветте художествени изложби се добавиха и три фотоекспозиции, едната от които - на Михаил Калинин, посветена на нашата страна: тя се състоя в Българския културен център в Москва.
Ето че в разгара на събитията от Славянския форум се появихме и ние - четирима български кинодейци, за да се върнем към първоизточника и да акцентираме върху седемте състезателни програми на 19-ия международен филмов фестивал "Златен Витяз". Той се проведе от 26 май до 2 юни в столичния Централен дом на киното, в кинотеатър "Художественный" и в Поклонническия център на Московската патриаршия. На твърде скромното в сравнение с предишните години откриване в Голямата зала на Дома президентът н. а. Николай Бурляев поздрави лауреатите на Първия славянски форум на изкуствата. "В твърде усложнената съвременна обстановка нашият форум предлага модел за културно и духовно възраждане на страната - подчерта той. - Именно Културата защитава душите ни". На другия ден редица московски вестници цитираха тези негови думи! За изключителен принос в киното бяха връчени златни медали "С. Бондарчук" на н. а. Георгий Натансон и на сръбския актьор, режисьор и продуцент Лазар Ристовски. След завоюване на своя територия в игралното кин, роденият през 1921 г. Натансон насочи през последните години вниманието си към документалните филми. Два от тях - за Михаил Булгаков: "Ще се върна..." и "М. Булгаков в Кавказ", бяха удостоени със "Златен орел" и с наградата на правителството на Москва. Новата му творба "Да живее кралицата! Виват!" е посветена на неговата любима актриса Татяна Доронина, която той откри навремето с "По-голямата сестра", а по-късно й повери главните роли в "Още веднаж за любовта" (Гран при на МКФ в Картаген) и "Валентин и Валентина" по пиесата на Михаил Рошчин. В 35-годишната си творческа кариера неуморният търсач на нови актьорски пространства Лазар Ристовски (който с еднаква страст пресъздава Хамлет, Сирано и Митя Карамазов) е изиграл над 40 главни роли на екрана и е участвал в около четири хиляди театрални спектакъла. Автор е и на романите "Белият костюм" и "Как получих "Оскар". Така че медалите, с които двамата творци бяха отличени в Москва, са реална оценка на дългия им ползотворен творчески път.
Вечерта на откриването на кинофестивала в препълнената зала бе прожектиран и първият конкурсен игрален филм - "Поп" на Владимир Хотиненко, който впоследствие завоюва Гран при, както с увлекателната си драматична история за съдбата на отец Александър по време на Великата Отечествена война, който на окупираната от немските войски територия помага на хората не само със словото Божие, а и с делата си, така и с чудесното изпълнение на Сергей Маковецки (наградата за най-добра мъжка роля), чието име срещнах в афишите с репертоара на няколко водещи столични театъра. Актьорът деликатно и нюансирано изгражда образа на своя герой, изправен пред сложен нравствен избор,  на личносттта, която до края на живота си остава верна на главното предназначение на свещеника - да поддържа духовно своето паство при всички обстоятелства.
В игралната програма сред 12 състезаващи се творби "Златен Витяз" получиха два игрални филма - "Свети Георги убива змея" на сръбския режисьор Срджан Драгоевич и "Вярвам" по разкази на Василий Шукшин, в който майсторката на руското кино Лидия Боброва ("Ох вие, гъски" - 1991 г., "В тази страна" - 1997 г., "Бабче" - 2003 г.) със своите герои отново решава въпроси за Вярата и Истината, за смисъла на човешкото битие. С колоритно изградения тук второстепенен образ на селянка от народа Олга Попова завоюва наградата за най-добра второстепенна женска роля. След двата златни Витяза журито предложи и два сребърни. Такъв преразход на награди винаги ме смущава. Той в някаква степен девалвира най-значимото. Още повече, че на официалното закриване на форума председателят на игралното жури, режисьорът Александър Асколдов отбеляза: "Художественото ниво тук сега е по-ниско в сравнение с предишните години. Нужен е по-прецизен подбор на филмите". В тази колекция българската творба "Ловен парк" на Любомир Младенов бе отличена със Специална награда за талантлив дебют, разкриващ поетичен кинематографски образ на любовта...
Като член на международното жури на обичайно тук най-натоварената, но същевременно и най-респектираща с творчески постижения и идейни открития програма от над 40 пълнометражни документални филма, всекидневно гледах екрана по осем часа в претъпкана с кинематографисти и зрители зала, където в неочаквано настъпилите жеги трудно се дишаше. Очевидно авторското кино днес най-категорично се изявява именно в този филмов вид с проникновено отражение на живота в цялото му многообразие, при това - често със съкровено лични, индивидуални почерци и стилове.
По тази причина твърде значима оценка за българското документално кино е последователното двукратно завоюване именно тук на "Златен Витяз". Това е рядко по рода си събитие, необусловено от лични пристрастия и връзкарство. След "Коридор номер 8" на младия Борис Десподов миналата година, сега Голямата награда отиде при представителка на по-възрастното, доказало се вече поколение - Адела Пеева. Нейният 66-минутен документален филм "Развод по албански", макар и показан в неподходящо време (в 14 ч., преди официалното откриване на фестивала), прикова вниманието на членовете на журито. С наситената емоционална атмосфера, с умело и автентично изградените съдби и характери, с аналитичния подход към герои и събития той предизвика всеобщо одобрение и напрегнат размисъл за същността на човешкия живот и за цената на Вината. Не по-малка бе стойността на 52-минутната руска творба "Беслан. Надежда" на известния изследовател на тази тема Вадим Цаликов ("Сребърен Витяз"). В нея прозвуча нова интонация, пет години след чудовищната касапница, извършена на първия учебен ден в най-елитното училище на града: увереност в необходимостта да оцелееш в името и за благото на другите. Преподавателката по история Надежда Гуриева, изгубила в атентата трите си деца, която също е била заложничка заедно с със своите ученици, болезнено преосмисля живота. Както се казва: "Шапки долу!".
В класическия вид "чисто ", почти безсловестно документално кино се открои киргизкият дебют "Стойбище" (в превод - "Номадско селище"), награден със специален диплом  за поетично въплъщение на екрана на образа на родната земя и народ. В него завършилият миналата година режисьор-сценарист  Алижан Насиров майсторски изгражда запомнящ се в естетически план визуален портрет на едно семейство, откъснато от предимствата и недостатъците на цивилизацията, оцеляващо със собствени сили в суровите високопланински условия. Въпреки несгодите, хората живеят в пълна хармония с природата, което ги прави свободни и себедостатъчни, лишени от оковите и стреса на урбанизацията. Особено ярко тук се открояват детските портрети, сякаш разтварящи се в цялостния пейзаж.
В съзнанието на зрителя остава още един монолитен портрет на уникална личност, отдала живота си в служба на родината. Личност със собствена позиция, отстоявана докрай с изключително достойнство и чест. Става дума за легендарния генерал Дубинин, началник на Щаба на въоръжените сили на Руската федерация. Неговият образ оживява на екрана в 64-минутния филм "Заповядам да се живее! Дубинин" на младия руски режисьор Дмитрий Ушаков, получил наградата за режисура "Александър Сиделников". Той напомня за онзи изчезващ вид хора, без които светът е обречен. Така, както той не може да съществува и без връзката си с природата, изящно показана във философско-поетичния киноразказ "Реката на живота" на беларуския професионален еколог и зоолог, автор на 25 филма, на 60 научни труда и 7 книги Игор Бишнев, отличен за най-добра операторска работа. Това своеобразно есе за взаимодействието "човек-природа" във всички годишни времена е потопено в живописното величие на реката с нейните обитатели, която дава живот на хората и самата е част от него. От композиционни съображения ми се налага да спра дотук с тази богата програма...
Редом с Голямата награда за пълнометражен документален филм, българското кино, чиито субсидии т.г. бяха намалени наполовина, донесе на страната ни още един "Златен Витяз" - от анимационното състезание на 50 произведения (най-после!). С 14-минутната изобретателна творба "Фелиничита", създадена в памет на Фелини и Джулиета Мазина, режисьорът Андрей Цветков устройва заедно с персонажите си изумително цирково представление в духа и стилистиката на безсмъртния екранен майстор; представление, което ни забавлява, радва и... натъжава; буди едновременно респект и носталгия по онези изгубени стойности, които никога няма да се върнат.
Странно е, че на сегашния фестивал, за разлика от предишните, в късометражния документален конкурс сред 34 еднотипни филма безспорно се наложи само един: "Неженска работа" ("Златен Витяз") на режисьор-сценарист Исрафил Сафаров, завършил ВГИК през 1984 г. и реализирал 14 кинотворби. Той е посветен на подвига на три красиви руски девойки-авиаторки, участвали във Великата Отечествена война, и наравно с мъжете изнесли на плещите си ужаса и победата. Непринудено и емоционално, с изобилие от достоверни автентични материали и средства, с малко известни факти и фрагменти от фронтовия живот на жените-летци, по чудо останали живи, филмът ни въвежда в трагичното военно всекидневие на героините, разкривайки тяхната самоотверженост и делничен героизъм.

Няколко показателни цифри и събития

За наградите на 19-ия МКФ "Златен Витяз" тази година се съревноваваха 210 филма от 31 страни. А в извънконкурсната панорама, в още осем рубрики, бяха показани 36 произведения. Върхово събитие за мен бяха невероятно разгорещените спорове и дискусии, съпътствуващи показа на новия филм "Изпепелени от слънцето - 2" на Никита Михалков, завърнал се от Кан, за да участва лично в тях. Те доказаха не само уважение към тази безспорна личност, но и онова, което вълнува предимно младите ни съвременници в и по повод кинотворбата, към която отправиха редица бележки.
С огромно удоволствие присъствах и на разговора с видния италиански драматург, поет, писател, художник и скулптор Тонино Гуера, състоял се в Дома на киното по повод премиерата на документално-художествения филм на Олга Гарибова"Човек на Пролетта", посветен на неговия 90-годишен юбилей и разкриващ огромното обаяние, неукротима творческа енергия и вековна мъдрост на тази личност.

Олга Маркова, доктор по кинознание
Москва-София
Специално за ДУМА