Мисия невъзможна

Шефът на Държавната агенция "Електронно управление" бе освободен. Някой може да каже, че това е поредният епизод от "чистката", която прави служебното правителство. Истината обаче е, че това решение е закъсняло. Въвеждането на електронно управление е вторият сектор след здравеопазването у нас, в който ефективността от вложените пари е най-ниска. За последните 15 години България е похарчила около 3 милиарда лева за създаването на е-правителство, но като цяло резултатите от това са половинчати.
Ресорният вицепремиер Томислав Дончев, щом дойдеше есента, започваше да се кълне, че ей сегинка чиновниците ще изхвърлят хартиените бланки. Това не е станало и досега. У нас 27 на сто от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всички години, в които за управлението на ГЕРБ въвеждането на електронното управление уж бе приоритет, броят на принтерите е нараснал тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна. Според анализ на БСК реално само 19 на сто от родните администрации всъщност предлагат електронни услуги.
Едва 20 общини от общо 265 са започнали реално да цифровизират документите си, а 80 са заявили готовност да започнат да контактуват с гражданите, без да използват хартия. Оказва се, че никой в държавата не знае нито колко точно пари се харчат за компютърни системи, нито колко от този ресурс е предназначен за целите на електронното управление. Голяма част от огромните пари се дават за хардуер, софтуер и лицензи, с които работят чиновниците, а минимални средства отиват директно за въвеждането на електронни услуги за хората. Близо 60 процента от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното управление. Още поне половината от останалите нормативни актове през следващите години трябва да бъдат изменени за целите на електронното управление. При сегашната политическа ситуация това на практика е мисия невъзможна.