Миризма на гнило

Да бъде демонтиран паметникът на Съветската армия в София като реална подкрепа за демократичните промени в България, настоява  новосформирана група в социалната мрежа Фейсбук.
Администраторите предупреждават, че ще изтриват всички коментари и постинги, които не отговарят на поставената от тях цел - събарянето на монумента, който според тях е символ на комунизма. Пусната е и петиция с искане за разрушаването.
Ще кажете - нищо ново под слънцето, този път във Фейсбук. Спорадично някой ръчка с ръжена в огъня и иска повторение на вандализма, така присъщ на експремиера от синьото правителство Бакърджиев, който с пот на челото близо седмица гърмя с тротил мавзолея на Георги Димитров.
Паметливите знаят, че още през 1993 г. синята столична община взе решение паметникът в Борисовата градина да бъде разрушен. Мотивите бяха комай същите като на днешните радетели за демокрация. Покрай столичните сини тогава се амбицираха и пловдивчани - местен активист предлагаше Альоша да бъде превърнат в бутилка Кока Кола, а покрай щуращината му в Стара Загора  вандали поляха с кафява боя обелиска под Аязмото.
Идиоти винаги е имало, махва с ръка мой приятел художник и с тъга припомня, че вече две десетилетия край Града на липите лежи захвърлян в двора на заключено хале великолепен паметник на Ленин, дело на невероятната скулпторка Мара Георгиева. Със сигурност такива паметници има на десетки още места из България.
Ще кажете - това е дъхът на времето, а аз ще поправя, че не дъх, а воня на мърша се носи от този и аналогични на него призиви. Защото едва ли има уважаваща себе си нация, която да посегне над паметници във възхвала на онези, без чийто саможертва днес щяхме да се броим за последователи на ...арийската раса.
Преди дни хиляди хора аплодираха край бреговете на яз. Копринка идеята да бъде създаден каталог на паметниците на българо-съветската дружба. Ръкопляскаха мъже и жени, които си дават сметка, че колкото и обременени да са били взаимоотношенията между България и тогавашния СССР с идеология, плодовете от тях са хранили и още много дълго ще хранят и културата, и икономиката на двата славянски народа. Дали е случайност че точно сега някой подклажда пак затрупаните с пепелта на забравата въглени на омразата?
Съмнявам се, нищо случайно няма в политическата ни действителност. И като насложа призива за препогребване на тленните останки на Фердинанд в България, май не е трудно да се досетим от коя посока и кой надува бузи за носещия миризма на гнило вятър.