Мирът и разоръжаването - дъвки за пропагандни балони

"Каква полза да имаш къща, ако не разполагаш с поносима планета, където да я поместиш."
Хенри Дейвид Торо (1817-1862 г.) - американски писател и философ

Конференциите в Генуа и Хага през 1922 г., на които участват големите западни държави и Съветска Русия, имат голямо политическо значение, понеже доказват невъзможността да бъдат наложени на съветското правителство неравноправни споразумения. Заедно с това се изяснява колко силен е стремежът на западните държави да бъде създаден единен антисъветски фронт и чрез дипломатически и икономически натиск да бъде поставена Съветска Русия на колене.
Близо един век по-късно схемата за натиск върху Русия отново е задействана от западните държави. Този път като поводи са използвани "казусът Крим" и "случаят Скрипал". Но както понастоящем, така и преди век икономическите интереси на отделните западни държави нарушават общия хор.
На 10 август 1922 г. официалният представител на Великобритания в Москва запитва Народния комисариат на външните работи (Министерство на външните работи - бел. авт.), отнася ли се предложението на ръководителя на съветската делегация Максим Максимович Литвинов в Хага на 19 юли 1922 г. само до РСФСР "или също до Украйна и до други съюзни и автономни републики"? Народният комисариат на това запитване отговаря, че както в Генуа, така и в Хага делегацията на РСФСР (Руска съветска федеративна социалистическа република), представлява всички съветски републики, не че съветското предложение от 19 юли 1922 г. е било отхвърлено в Хага и "това обстоятелство принуждава руското правителство да счита за несъществуващо наименованото по-горе предложение на руската делегация по отношение на всички правителства, участвали в конференцията".
По този начин правителството на Съветска Русия дава да се разбере, че забавянето със сключването на споразумение е

неизгодно за западните държави

и отрицателно влияе на условията, предлагани от съветската страна. След приключването на тази преписка крупният английски бизнесмен Лесли Уркварт, макар че самият той е инициатор на Хагската резолюция за недопускането на сепаративни концесионни съглашения със съветското правителство, дава на журналистите интервю, в което се казва: "Ние, деловите хора, се съобразяваме повече с фактите, отколкото със символите на вярата. Аз трябва да работя с всяко правителство, което се явява действителна власт в Русия. А понастоящем това е единствено съветското правителство". Скоро след това Лесли Уркварт подписва в Берлин с представител на съветските власти концесионен договор.
Под влиянието на част от американските делови кръгове, които заемат положителна позиция по отношение на установяването на икономически връзки със Съветска Русия, разузнавателни действия предприема и правителството на Съединените американски щати. В средата на август 1922 г. то отправя неофициално запитване към съветското правителство какви са условията за възстановяване на руско-американските делови връзки и възможно ли е изпращането в Съветска Русия на американска експертна или анкетна комисия. Съветското правителство в отговор на запитването съобщава, че то би приветствало търговски преговори със САЩ, но експертните или анкетните комисии могат да бъдат допуснати само на принципа на пълна взаимност, тоест при условие за допускане на съветски представители за проучване на американския пазар. Приблизително по същото време съветското правителство утвърждава договор за срок от 15 години с американската нефтена компания "Интернешънъл Бойредал" за оборудване и извършване на сондиране в Балахнинския район и за техническа организация на добива на нефт с помощта на модерно оборудване на залежите на "Азнефт".
Голям интерес към икономическите отношения със Съветска Русия проявява и част от френските делови среди. Пристигналият през септември 1922 г. в Съветска Русия лидер на радикалите Едуард Ерио публикува след завръщането си в Париж книга "Нова Русия", в която излага становището си за незабавно установяване на делови отношения между двете страни.
Веднага след завършването на конференцията в Генуа през 1922 г. Чехословакия подписва търговски договор със Съветска Русия, а през септември с. г. към англо-съветския търговски договор от 1921 г. се присъединява и Канада.
През 1922 г. съветското правителство сключва десет концесионни договора (при пет в 1921 г.). Ето как отказът на западните държави да приемат конкретни решения в Генуа и Хага не попречва на Съветска Русия да заздрави деловите си отношения с тях, но

изменя формата на тези връзки -

вместо предложеното от съветска страна многостранно споразумение, започват да се подписват двустранни договори с отделни правителства и компании.
Матрицата на диктата на икономическите интереси и след близо един век не се е изменила. Понастоящем въпреки общото решение за санкции срещу Руската федерация, бизнесът както в Западна Европа, така също и в САЩ, търси възможностите за взаимоизгодни връзки. Достатъчен е само примерът със "Северен поток 2", който намира подкрепа за своето осъществяване и на правителствено ниво във Федерална република Германия.
В своята упорита борба за мирно съществуване с капиталистическите страни съветското правителство придава особено значение на проблема за разоръжаването. След като Генуазката конференция отказва да разгледа този въпрос, съветското правителство отправя (12 юни 1922 г.) на Финландия, Естония, Литва и Полша покани да изпратят свои делегати на конференция за съвместно обсъждане на въпроса за пропорционално съкращаване на въоръжените сили. Управляващите кръгове в тези страни, опасявайки се от евентуалното недоволство на големите западноевропейски държави, забавят своето решение и едва през октомври с.г. дават съгласие за свикване на конференцията. По-късно съгласие за участие дава и Литва. Румъния в отговор на поканата поставя искане съветското правителство предварително да признае завземането на Бесарабия, което условие е категорично отхвърлено.
Съветското правителство разглежда проектираната конференция като първата крачка по пътя към всеобщо разоръжаване. Споразумението с непосредствените западни съседи на съветската държава е предвидено по-нататък да бъде разпростряно върху по-широк кръг от държави, като способства за намаляване на военните разходи и за укрепването на мира. В потвърждение на тази политика Съветска Русия

осъществява едностранна инициатива

за съкращаване на своите въоръжени сили. Числеността на Червената армия е намалена от 5 300 000 души през м. декември 1920 г. на 1 500 000 души през декември 1921 г. и на 800 000 в средата на 1922 г.
Конференцията по разоръжаването е открита на 2 декември 1922 г. в Москва. Още на първото й заседание съветското правителство разпространява декларация, която съдържа разгърната програма за пропорционално съкращаване на въоръженията. В течение на година и половина-две държавите участници в конференцията биха били длъжни да съкратят личния състав на своите армии със 75%. Числеността на Червената армия в този случай би се намалила от 800 хиляди на 200 хиляди души. Освен това в декларацията е предложено да бъдат разпуснати всички нередовни военни формирования; да бъдат ограничени военните разходи; да бъде фиксирана еднаква за всички договарящи се държави гранична сума за годишни разходи за един военнослужещ, на взаимните граници да бъдат издадени демилитаризирани зони, където да не бъдат разположени никакви военни части.
Отговорът на съветската декларация показал нежеланието на другите участници в конференцията да предприемат реални мерки за съкращаване на въоръженията и на военните разходи. Но делегациите на Полша, Финландия, Естония и Литва образуват антисъветски блок, като се стремят да съсредоточат вниманието на конференцията върху общи разговори с политически характер, като настояват предварително да бъде създадена "атмосфера на доверие", и "политически гаранции", да бъде извършено "морално разоръжаване", и чак след това да бъде поставен въпросът за "материалното", тоест действителното разоръжаване.
Делегацията на Литва

не се присъединява към антисъветския блок    

единствено поради конфликта си с Полша заради Вилнюс. От своя страна Полша представя проектодоговор за ненападение и арбитраж, съгласно който всички конфликти между договарящите се страни подлежат на арбитражно разглеждане в Лигата на нациите. Въпреки че съветската делегация заради достигането на споразумение приема по принцип полското предложение, но с поправка, че едновременно ще бъде сключена конвенция за взаимно съкращаване на въоръженията и на въоръжените сили. Но делегациите на Полша, Финландия, Естония и Латвия отклоняват това предложение. В представената от тях съвместна декларация те предлагат да бъде прекратено по-нататъшното обсъждане на въпроса за пропорционалното съкращаване на въоръженията и вниманието да бъде съсредоточено върху "моралното разоръжаване", като под това граничните на Съветска Русия държави подразбират тяхната съседка да се откаже от марксистко-ленинската идеология, върху която е изградено нейното държавно устройство.
На 12 декември 1922 г., десет дена след своето откриване, Московската конференция приключва своята работа, без да достигне до положителен резултат. Въпреки това обстоятелство инициативата, проявена от съветското правителство, има важни последици. Тя показва на народите в целия свят, че съветското правителство последователно и настойчиво се бори за постигане на всеобщ мир, издига конкретни и практически осъществими предложения за намаляване на числеността на армиите и за съкращаване на военните разходи.
Въпреки нежеланието на западните съседи на РСФСР да приемат тези предложения, Х Всерусийски конгрес на съветите постановява да бъде съкратена числеността на съветските войски с още 25%, като тя бъде намалена от 800 хиляди на 600 хиляди души. Конгресът приема тържествено обръщение към трудещите се от всички страни. В този нов важен документ на съветската външна политика се казва: "Всички, които искате мирен труд, присъединете своите усилия към усилията на Съветска Русия, за да осигурите мира, за да предпазите човечеството от чудовищните и изтребителни войни!"
(По материали от чуждестранния печат.)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България