Мирът е война, войната е мир

Проф. Владимир ВУЛЕТИЧ,
Философски факултет на Белградския университет

За Русия е ясно, че единственият начин да поддържа своята сегашна относително независима позиция, да не се върне в периферията на световната система, където се е намирала преди 1918 г., е да запази своите енергийни ресурси и контрола над тях.
Това е най-общо контекстът, в който се развива войната между Русия и Украйна, която Западът подкрепя от все сърце.
Ако Русия желае да запази своя икономически суверенитет, тя няма друг избор, освен по военен път да прекрати разширяването на Запада и неговите военни съюзи. С нападението на Украйна Русия показа, че е готова да заложи всичко на карта и затова ще води тази война с всички средства до постигане на своите цели, или, ако не успее в това, до окончателен разгром. Ако не осъществи своите цели, Русия ще покаже слабост, която няма да й бъде простена.
До този момент изглежда, че, освен Украйна, най-големи загуби от този конфликт има ЕС и особено Германия. Това е вярно краткосрочно, но ако се осъществят стратегическите цели на Запада, същите тези държави и техните икономики ще бъдат дългосрочно най-големите печеливши. Този дългосрочен аспект, който Байдън често споменава, е главният мотив за страните от ЕС да понасят краткосрочни щети от санкциите, които се налагат на Русия.

Основната цел на санкциите е да отслабят Русия икономически и с това да подтикнат вътрешно недоволство, което би могло да доведе до размирици и политическа нестабилност. От друга страна, те би трябвало да подкопаят стълбовете, на които се опира Путиновата икономическа мощ. Защото, колкото и да е скъп на олигарсите Путин, още по-скъпи са им яхтите и натрупаното богатство.
Америка и Китай засега спокойно наблюдават събитията. И за едните, и за другите е важно другата сила да не осъществи стратегическо предимство и контрол над Русия. Затова Китай няма да позволи Русия да падне в ръцете на Запада и в потенциално критичен момент ще я подкрепи. Колкото по-късно дойде този момент, толкова печалбата ще е по-голяма, а на Пекин му остава само да чака.
Америка има много по-трудна задача, защото трябва активно да работи така, че заедно със съюзниците си да сломи Русия, но при това да внимава да не би след потенциалното поражение по-голям дял от плячката да попадне в ръцете на Китай. Нейната най-важна цел не са, както за ЕС, самите ресурси, а по-скоро предимството, което би добила над Китай. Ключов проблем за САЩ в момента е да запази стабилността и сплотеността на съюзниците - най-напред Украйна, а после и ЕС.
За тези, които поддържат руската страна, войната се превърна в (начин да се постигне) мир, а за тези, които поддържат Запада, мирът е (само увод във) войната.

Вестник "Политика"