Минута слава

Публикуваното вчера социологическо изследване на "Маркет Линкс", което сочи "Има такъв народ" (ИТН) като трета политическа сила, заедно с БСП, ясно показа едно - ИТН изживяха своята минута политическа слава. Хората на Слави Трифонов се държаха на гребена на вълната шест месеца, но поведението им през последните седмици около съставянето на правителство очевидно е оценено негативно от избирателите. 

Спадането на доверието в ИТН бе очаквано, макар дълбочината му да е обект на спорове. Не е достатъчно да заливаш с постове по фейсбука (по почина на Доналд Тръмп) и периодически да четеш конско от телевизора. Политиката не се изчерпва с това лайтмотивът на тирадите ти да гравитира около думата "суверен". Суверенът - това, суверенът - онова, до пълното преекспониране на думата и изпразването ѝ от съдържание. В крайна сметка  самият Суверен се изнерви и показа "жълт картон" на Слави Трифонов и сценаристите му. 

Така се получава, когато, попаднал веднъж в системата, продължаваш да се държиш антисистемно. Това поведение може да привлича гласове преди изборите, но вътре в "системата" се възприема от мнозинството избиратели като рушене на устоите на демокрацията, а оттам и като посегателство върху държавността. Неопитността в политиката не е грях, но системното повтаряне на грешките и нежеланието за водене на консенсусен тип политика и замяната ѝ с диктат са основите причини за срива на доверието към ИТН. Други бяха очакванията на обществото. Загубиха недиалогичността и нежеланието дори да се учиш на коалиционна култура. Печелят тези партии, които обявиха, че са готови на компромиси в името на страната. Популизъм или не, избирателят одобрява подобен тип политика.

Суверенът е Господ, тръбеше Слави Трифонов. И забрави, че Господ забавя, но не забравя. Суверенът чака 6 месеца и се произнесе! Дано да е за добро! Дано урокът е научен!