Минута мълчание за Никола Вапцаров

Защо председателката на Народното събрание Цецка Цачева отказа българският парламент да почете 70-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, защо тя поруга паметта на гениалния поет антифашист?
Има няколко версии за истинската причина, поради която парламентарната шефка си позволи да реагира така ограничено и безотговорно към името и личността на Никола Вапцаров.
Една от тях е нейната политическа ограниченост, неспособността й да превъзмогне наложеното през годините на прехода от родните "демократи" разделение на "ние" и "те". На "добрите" и "прогресивни" сили, които дойдоха да демонтират ретроградния "тоталитаризъм". (И в същото време да разгромят националната ни икономика и социална държава, да подменят стойностната култура с ерзаците на комерсиализма и попарта, на холивудската звездомания и бездарна литературна конфекция!). От друга страна - на "лошите" и "ретроградни" комунисти, преименувани на "социалисти".  (Вместо да претърпят естествена еволюция - да си посипят главите с пепел и да се събудят като "либерали", "седесари" и "монархисти". А в най-лошия случай - като "резесета", "гербаджии" и тям подобни!).
Втората причина е страхът на парламентарната шефка - да не би, ако почете паметта на поета антифашист, да бъде обявена я за "комунистка", я за някаква друга "лява ренегатка".
Третата причина е омразата, ненавистта към "левите", която Бойковата партия трябва да демонстрира по повод и без повод (след като самият той е бил "репресиран" по майчина дядова и коя ли не линия!...)
Ако бяхме цивилизована европейска държава, нищо не би могло да попречи на председателката на Народното събрание (независимо от нейната политическа принадлежност, цветовата гама на нейните убеждения и пр.) да обяви, че призовава депутатите от парламента да почетат паметта на големия български поет антифашист Никола Вапцаров със ставане на крака и минута мълчание. Ако бяхме цивилизована европейска държава...