Милан тръгва от... София

Да не прозвуча бетер като македонец, но май всичко хубаво тръгва от България, и общо взето, като се върне обратно тук, и спира.  Има десетки примери, че ние не сме дали, а постоянно даваме нещо на света, като стигнем дори до Големия адронен колайдер в Швейцария. За компютъра пък да не говорим. Сега обаче ще дадем от себе си и на Милан. И като го сторим, ще е хубаво да не си го връщаме. Да не вземем да развалим работата. Да – на 1-ви септември италианският футболен гранд Милан идва в София, за да открие бъдещи звезди за школата си. Търси ги у нас, което е достатъчен атестат, че в дезоксирибонуклеиновата киселина на всеки българин има повече заложби, отколкото при всеки небългарин.
Евала на хората, които направиха мечтата на 200 български деца реалност. Ивайло Рачев е името на човека на италианците за Източна Европа. Благодарим ти, Иво! От името на родителите и децата. Да тренираш с фланелката на Милан, в школата на Милан, с треньори от Милан... Незабравимо е за децата. Да не говорим, че три от тях после ще ги вземат в Италия. Най-добрите три. За останалите няма да остане само „усмивката по радиото”. Ще им остане предизвикателството за догодина, оригинални екипи на Милан, много други награди и т.н.
Чух, че щял да идва и Франко Барези. Онзи велик защитник на Милан отпреди почти три декади. Посланик на италианците е. Имало и други изненади за нашите деца. Какво по-хубаво от този камп на чуждестранен гранд у нас? Аз за друго, свързано със спорт, от това през септември не се сещам. Гледайте го и вие. На „Царско село” е. Съгласете се, че гледката как 200 български деца учат футбол с екипи на Милан, е нещо уникално. И тук е мястото – ало, политиците, замислете се. Приложете идеята. Вкарайте нещо отвън, съпоставимо с Милан във футбола, и учете българските деца. Имаме достатъчно мозък, за да класираме всичките си рожби по върховете на всякакви научни и спортни подреждания. Това вече се е случвало. Още повече, че сега Европа вече е доста разтегливо понятие. Ето, онзи ден отборът на Кайрат от Казахстан летя със самолет шест хиляди километра без 50 метра, за да играе мач срещу френския Бордо за Лига Европа! 6000 километра. Пиша го и с цифри, за да не се объркате нещо. Каква Европа бе, хора? Кайрат от град Алмати в Казахстан!
Има и лоши вести. Погребаха Локомотив София. Закопаха го дълбоко. Повече от двата метра. Толкова е гротескно и отблъскващо това, което гледахме от „Надежда”, че на човек му се повдига като от морска болест. Кой, как, защо, колко, кога? Няма абсолютно никакво значение. Локо-то не може да си плати таксите за участие и при аматьорите. Боже, колко мъка наистина има по този свят...
В същото време държавата отпуска милиони за осветление и терени на Черно море и други отбори. Защо ли? Защото тв правата са бизнес. Важни са и затова трябва да се дават мачовете по-късничко вечер, та да ги гледат повече хора. Барабар с рекламите да ги гледат, де. Ето защо се дават тези милиони. Ако е нужно, ще ги наливат в обекта и с поцинковани кофи. За да си ги върнат после някои хора обратно, затова. Пак от рекламите и другите капиталистически дивотии, които побъркват народа. Всички ги знаят кои са тези хора. И почти всички мълчат. Щото много люде имат проблем, когато трябва да си изговорят знанията. Без да са неми. Премиерът вика, че държавата не се месела във футбола заради закон, забраняващ това, и е така, но той дава акъл на всички в същата тази Татковина. А когато премиерът говори, не говори ли през устата му държавата? Чини ми се, че е така, но всъщност само Бойко може да раздели двете. И да остане само той...