Мика Зайкова: Безработицата ще стане 14%

МИКА ЗАЙКОВА е икономически анализатор и финансов експерт. Дългогодишен икономически съветник в КТ "Подкрепа". Работила е като началник на управление в Министерството на промишлеността. Завършила е Минно-геоложкия университет, където се дипломира като минен инженер, след което завършва и Висшия икономически институт "Карл Маркс" със специалност "Народностопанско планиране". Има следдипломна квалификация по организация на управлението. Ползва руски, английски и немски език.

"Данъчната система се нуждае от пълно преструктуриране"

- Имаме ли нужда от диференциран ДДС, госпожо Зайкова?

- България се нуждае от диференциран ДДС. В ЕС само Швеция няма такъв. Ние имаме една диференцирана ставка - за организирания туризъм. Всички останали страни имат по шест, седем, осем, някои и по повече ставки. И никой не е загинал, нито един бюджет не е пропаднал. Не е вярно това, което някои твърдят, че диференциран ДДС има само там, където единнната ставка на данъка е много висока. Например Румъния, Германия и Естония имат единна ставка от 19%. Кипър сега от 19% я намали на 17%. Франция има основна ставка, колкото нашата. А загубите от намаляване на ДДС са краткосрочни. Защото при нисък ДДС се подкрепя потреблението, увеличават се оборотите и ръстът на БВП. Ако първите месеци има загуба на приходи в бюджета, после те се компенсират чрез увеличаване на оборотите и излизането на сивата икономика на светло. И понеже България е страна с 47% сива икономика, тя е особено заинтересована да изведе част от нея на светло.

- За какви стоки трябва да бъде намален косвеният данък?

- Да се пропусне намаляване на ДДС върху храните е контрапродуктивно. Дори и да не е за всички, поне да е за тези от първа необходимост, които са в малката потребителска кошница. Това би помогнало и на ресторантьорите, защото ще поевтини храната им. Най-важното е, че намаляването на ДДС върху храните ще подпомогне потреблението, защото българският народ тотално обедня. Увеличи се безработицата. Ние сме единствената страна, която не подпомогна в кризата пряко нито бизнеса - особено малкия, нито населението. Всички държави - бедни или богати, успяха да направят директни субсидии за домакинствата и за бизнеса.

Евродепутатите приеха резолюция, в която на първо място поставиха социално-икономическите мерки и подпомагането на домакинствата. Макрон и Меркел се разбраха, че фондът за възстановяване трябва да акцентира върху безвъзмездните субсидии за населението и за бизнеса, а не върху кредити и заеми, което прави нашият финасов министър Владислав Горанов. В ЕС има нов фискален подход за излизане от кризата, който бе приветстван и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. А специално нашата страна ще излиза много дълго от тази криза. Защото сме отворена икономика и мерките, които предприехме, в началото бяха неадекватни. Заради това е важно да намалим ДДС, и то още от 1 юли. Така краткотрайните неблагоприятни последици за бюджета ще приключат през 2020 г. През 2021-2022 г. ще се покажат на светло оборотите и през 2023 г. ще може да се направи анализ.

- Видяхме какво гласува мнозинството в парламента, но намаляване на ДДС за кои стоки и услуги е наложително да се подкрепи още сега?

- Хотелиерите и ресторантьорите, защото иначе до 2021 г. много от тях ще фалират. Все пак туризмът допринася за 11-12% от БВП. Книгите, учебниците, учебните пособия, а също и електронните носители трябва да са с по-нисък ДДС. Новата учебна година чука на вратата, а много от семействата обедняха и няма да имат възможност да купят учебници на децата си. ДДС върху храните от първа необходимост задължително трябва да бъде намален. Също и този върху детските храни и памперсите. Така нашите деца няма да гладуват. Трябва да се приеме и проектът за туристическите ваучери за хората на първа линия в борбата с коронавируса - медицинските и социалните работници, полицаите. Бих препоръчала да включат и субсидиране за спортните зали и центрове, което е важно за здравето на хората.

- А за лекарствата?

- Лекарствата в България наистина са скъпи, но те биха могли да се отложат за 2021 г. На първо време е най-важно да се намали ДДС върху храните, учебниците, книгите. Имат нужда от подкрепа и самоосигуряващите се. И те биха могли да бъдат подпомогнати с малки субсидии, чрез преходните и заключителните разпоредби. На цели групи и сектори въобще не е помогнато в кризата. А пари има.

Например по мярката 60/40 бяха отделени 1,5 млрд. лв., а са похарчени няколко десетки милиона. Отделиха 500 млн. лв. за ликвидна подкрепа, но са използвани по-малко от 200 млн. лв. Има много условия за получаването на тези кредити, а хората вече имат достатъчно борчове. Бихме могли по принцип да спестим от тези пари. Защото ЕК ни разреши да ползваме от неизразходваните пари по европрограмите, по които сме изхарчили 35-36%. Нали Бойко Борисов се хвали, че ще влезем в чакалнята на еврозоната...

Сега банките у нас държат в БНБ 10% от своя капитал като резерв. Ако влезем в чакалнята, този резерв ще може да е само 1%. Така ще се освободи огромна маса от пари, с които може да се подпомогне ликвидността на фирмите, без да се дават средства от ББР. Има и дублиране. Отделихме 500 млн. лв. за ликвидна подкрепа и още 230 млн. лв. за малките и средните предприятия. ЕК обаче ни даде 750 млн. евро (около 1,5 млрд. лв.) за същото. Чудя се как Йордан Цонев, който ръководи комисията за контрол върху държавните коронаразходи, ще различи парите и ще провери колко са отишли за ликвидна подкрепа. Има много неща, които са неясни и непрозрачни.

- В анализа на Горанов се казва, че ЕС позволява да имаме само две диференцирани ставки.

- Това не е вярно. Франция има девет диференцирани ставки, Финландия - осем. Австрия, Хърватия, Чехия и Гърция имат по седем ставки, а Белгия - шест. Държавите имат различен брой диференцирани ставки, но най-малко пет. В България има само една. ЕК казва - не може да има единна ставка под 15%, а диференцираните ставки може да бъдат и 5%. Но при форсмажорни обстоятелства могат да са и нула. Чехия има нулева ставка за храните от първа необходимост. Белгия има една нулева ставка и тя е за книгите. Франция, Гърция и Хърватия имат нулева ставка за траспорта. И никавки други данъци не трябва да вдигаме, каквито са сметките на Владислав Горанов, ако въведем диференциран ДДС. Нито единната ДДС ставка е необходимо да стане 24%, нито корпоративният данък - 18%. В краткосрочен план ще има намаление на приходите, но можем да го компенсираме с дефицит. ЕК не ни е ограничила. Очаква се тази година да имаме дефицит към 2,2 млрд. лв. Държавата одобри до 10 млрд. лв. нов дълг. Във фискалния резерв, без парите за пенсиите, има около 7-8 млрд. лв. Пари има. Освен това средствата, отпуснати по първите мерки, въобще не са изхарчени.

- Споровете около диференцирането на ДДС привлякоха вниманието върху това, че бюджетът ни разчита основно на косвените данъци. Необходима ли е промяна в данъчната ни система?

- Нашата данъчна система е дебалансирана. Разчита се основно на косвените данъци. Когато въведохме 10% плосък данък, бяхме в криза и той бе необходим, но трябва да се промени. От данъка върху доходите на физическите лица събираме годишно до 3,3-3,4 млрд. лв. От корпоративния - най-много 1,3 млрд. лв. Това е една трета от данъка върху доходите на физическите лица, който също е 10%. Само от ДДС обаче събираме 60-70 млрд. лв. Данъчната ни система се нуждае от пълно преструктуриране. И един от начините това да започне е с диференциран ДДС. Има огромна тежест както за населението, така и за фирмите. Нека ремонтът започне поне с храните и детските стоки.

- Властта се хвали с ниски данъци, но не са ли те в ущърб на бедните? Има ли скрити налози?

- Това е така. Например държавните и банковите такси непрекъснато се вдигат. Другото е осигурителната тежест, която от една страна затиска пенсиите. Години наред максималният осигурителен праг бе 2600 лв., а сега е 3000 лв. Има способни хора, които вземат по 10-15 хил. лв. месечно. Защо държат осигуровката на 3000 лв.? Осигурителната тежест не е данъчна тежест, тя е вложение за бъдещето.

- Какво друго може да се направи, за да се облекчат малките фирми?

- За да се "отпушат" малките фирми, може да се вдигне прагът за регистрация по ДДС на 100 хил. лв. Това е начин да се подпомогне малкият бизнес, който е в много тежко състояние. А 94% от фирмите у нас са малки и средни. Дайте им малко, за да им олекне. Това е гръбнакът на нашата икономика. Ако се въведе диференциран налог и се вдигне прагът за регистрация по ДДС, ще им бъде дадена глътка въздух и те ще оцелеят. Но това трябва да стане сега. Когато Горанов се обяви против диференцирането на ДДС, Борисов призова който не е съгласен, да си даде оставката. Не виждам обаче досега нито той, нито шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова да са си дали оставките. 

- Експерти предупреждават за втора вълна на безработни. Каква е вашата прогноза?

- Преди кризата имахме една от най-ниските безработици - малко над 4%. В момента имаме двойно увеличение. Тя върви към 8,4% и ще се увеличава. Дадоха на хората мижавите пари по мярката 60/40. Били 120-130 хил. души според социалния министър Деница Сачева. На същите тези хора ще им се плаща още два месеца. След това те ще отидат на борсата, защото възстановяването на бизнеса не става с едно щракване на пръстите. И безработицата ще се удвои.

Тези, които сега ги държат на работа и все още им дават някакви парици, първи ще отидат на борсата. Възстановяването на бизнеса не може да стане бързо. Трябва време, а време в пари фирмите нямат и ще бъдат принудени да съкратят много хора. За съжаление, предвиждам безработица от порядъка на 14%. Това е трагично. Хората нямат финансови резерви. Дават по 290 лв. на транспортните работници, а 363 лв. е прагът на бедност. Дават 375 лв. на човек, който зорлем е пратен в неплатен отпуск, защото му е изтекъл  платеният. Щели да му признаят трудов стаж. Много важно. Той ще умре от глад, преди да стигне до пенсия. А като отиде на борсата, какво ще получи? 70-80% от заетите са на минимална работна заплата. И като им дадат по 9 лв. на работен ден, за месец ще получат към 180 лв. Затова синдикатите настояват да се спазва законът. А в него пише, че обезщетенията за безработица са 60% от заплатата. Когато тя е минимална, обезщетението трябва да е 360 лв., а не 180 лв. месечно, колкото дават сега. Тези 9 лв. са изчислявани, когато минималната работна заплата беше 220-230 лв. Откъдето и да погледнеш - все мирише. Дори законите не се спазват.