Миг те искам жив

Иван Аяров

На П.К.Яворов 

Натроших непокорния камък! 

...Беше същински чирпански инат. 

Не даде да чукна, да драсна по него, 

не даде дори да го пипна! 

Захвърлих торбата с длетата 

и двете си ръце проклех! 

Такъв, какъвто искам аз, 

безсилен съм да те извая. 

Погледът ти в профил и анфас

не мога и до днес да разгадая. 

Полетът на скалните орли

го няма вече в твоите очи. 

Не питаш пиринските мури 

ще брулят ли нощес небето? 

Ще вържат ли и полумесеца да слуша 

огъня на тайната вечеря!? 

Кръстопътищата не те помнят. 

Имаше единствен и съдбовен път. 

Премина под небесната дъга 

с перо, с пищов и с ямурлука. 

А зарът на кошмарната ти нощ 

между две обичани очи кърви. 

И дулото, и спусъкът, като на разпит, 

по мъжки тръпнат и мълчат. 

Повярвай ми!... Ще мога! 

Камък ще откъртя пак от същата скала.

... Само миг те искам жив 

и ще те извая!