Между мечтата и истината

Самостоятелна изложба живопис на арх. Веселин Петканчин е подредена до 9 ноември в галерия "Лик" (ул. "Лайош Кошут" 37).  
В експозицията, озаглавена "Между мечтата и истината", са представени пейзажи, фигурални композиции, цветя, сюрреалистични съновидения и реални ситуации.
Веселин Петканчин е роден през 1953 г. в София. Завършил е архитектура. Работил в УАГ (сега ДАГ) НИПИДО. Бил е главен архитект на район "Лозенец". Сега работи на свободна практика.
Завършвайки гимназия, по съвет на Ваня Дечева се насочих да кандидатствам архитектура, художник да ставам било много трудно, да се пробие, конкуренцията била жестока. Малко преди приемните изпити взимах уроци в групите на Деньо Чоканов. Той ме наричаше "Царят на хвърлените сенки". Влязох архитектура на първо място. По време на следването имахме часове и практика по рисуване и моделиране. Рисувах и в свободното си време. Бях се запознал със световните художници, класици, импресионисти и, разбира се, бях запленен и повлиян от тях, разказва арх. Веселин Петканчин.
След завършването му рисуването отстъпва на заден план, защото вече "рисува" сгради. Но винаги съм живеел с мисълта, че отново ще преживея емоцията на рисуването с бои и цветове. По време на архитектурната ми практика имам много ярък спомен, свързан с Дечко Узунов. Явявахме се на комисия с проект за паметник на Съединението в Пловдив. Архитект Лозан Лозанов, скулптор Величко Минеков и моя милост, все още "млад" архитект и главен макетист. Дечко Узунов с неговия вид на мъдрец, член на комисията, попита кой е правил макета, и когато ме посочиха, ме похвали, че имам много добро чувство към съчетаване на цветовете и много добре съм изфабрикувал умалената фигура по модела на Величко Минеков.
Одързостен подсъзнателно от "случките", разказани дотук, започнах да рисувам отново и след 35-годишна пауза изпаднах в плен на старата-нова емоция... Обичам цветовете и искам да ги използвам на границата, както аз я усещам, допълва арх. В.  Петканчин.