Между два съюза

Предходният месец се оказа богат на събития за определяната като "многовекторна" външна политика на Украйна. Първо на 15 май Европейската комисия одобри проекта на споразумението за асоциация между Европейския съюз и Украйна и го препрати към Съвета на Европа. Процедурата носи чисто технически характер, но въпреки това беше определена от говорителя на ЕК Пиа Хансен като "важен етап" към подписването на документа, което се очаква да стане през ноември т. г. Възможно е тогава да бъде подписано и временно споразумение за влизане в сила на условията, по които ще работи зоната за свободна търговия между Украйна и ЕС.
Само две седмици след това събитие, на 29 май в Астана, на заседание на Висшия евразийски икономически съвет, лидерите на Русия, Беларус и Казахстан съгласуваха меморандум за задълбочаване на сътрудничеството между Украйна и Евразийската икономическа общност (ЕИО), в чиито рамки работи Митническият съюз (МС) между трите държави. На 31 май в Минск документът бе подписан от Украйна. Този документ не дава на Киев статут на наблюдател в ЕИО, но страните членки на МС обещаха, че Украйна ще има особен статут в бъдещия Евразийски икономически съюз, който се очаква да бъде създаден през 2015 г.
Парафирането на двата документа обаче бе посрещнато нееднозначно в самата Украйна, където политизацията е силно изострена от години насам. Привържениците на проевропейското развитие на страната съзряха опасност в подписания в Минск меморандум между Киев и ЕИО. Председателят на парламентарната група на опозиционната партия "Батькивщина" ("Отечество") Арсений Яценюк заяви на 3 юни във Върховната рада, че е била направена първата крачка към предаването на украинската независимост и поиска законодателно да бъде забранено членството на Украйна в МС, а също и в други международни организации, членството в които би противоречало на "политическата и икономическата интеграция с ЕС". Неговият колега от Партията на регионите Александър Ефремов обаче го репликира мотивирано: "Половината от стокооборота на Украйна е с Русия и Митническия съюз. Какво искате? Да захвърлим нашите предприятия и те да не са представени там? Защо възниква паника около този въпрос", попита Ефремов.
Противниците на задълбочената интеграция с Русия и другите държави от ЕИО все пак имат основание за паника. То не идва обаче от някакви решителни стъпки на официален Киев в тази посока. Точно обратното, президентът Виктор Янукович и неговото обкръжение не оправдават до момента надеждите, че ще започнат проруски курс във външната и икономическата политика. Опасенията за клишираното вече понятие "европейско бъдеще" на Украйна дойдоха от самия Европейски съюз. Например външният министър на Литва Линас Линкявичюс заяви по повод подписания в Минск меморандум: "Просто казано, ако бъде премината чертата в търговията с Митническия съюз, то тогава не може да се подпише договор с Европейския съюз, тука трябва да се избира... Киев трябва да избере своето направление, защото тези организации имат различни правила и изисквания. Много ни се иска да бъдем и там, и там, но понякога не се получава".
Впрочем Русия, в лицето на премиера Дмитрий Медведев също предупреди Киев. След подписването на меморандума в Минск Медведев заяви: "Това е първа крачка, важна крачка, нужна крачка и ние много се радваме. Но тя може да стане последната, ако нищо повече не се направи... Медведев коментира, че на украинското ръководство, ако действително иска да участва в ЕИС, ще му се наложи да приеме редица сложни и непопулярни решения и ще трябва да се поемат задължения, които да изключват украинското участие в Евразийската общност и бъдещия Евразийски съюз. "Това трябва да бъде ясно като Божи ден", отсече руският министър-председател.
Фактически имаме ситуация, при която и двете страни дават ултиматум на Киев. Разделението на украинската политика и общество по линията Европа-Русия продължава вече прекалено много години. Дори изборите в Украйна рисуват електорална карта на разделена на Запад и Изток страна. Членството в бъдещия Евразийски съюз или в сегашния Европейски съюз обаче си има конкретни икономически измерения, които са водещите при правенето на избора.
Споразумението за асоциация между Украйна и ЕС не дава на бившата съветска република нищо конкретно. Например съседна Турция има подобно споразумение със съюза от 1967 г. и какво от това?
Зоната за свободна търговия (ЗСТ) с ЕС обаче дава преди всичко предимства на европейските производители пред местните украински. Според наблюдатели в Киев в споразумението за ЗСТ не са предвидени защитни механизми за украинските производители пред по-евтиния внос от ЕС, от което ще спечелят потребителите, но на каква цена за националната икономика. Според украинския политик, общественик и едър бизнесмен Виктор Медведчук във въпросното споразумение за ЗСТ са "скрити" над 350 ограничения за украинската икономика, чието изпълнение ще доведе до спад на БВП на страна от 1,5 до 2,5 на сто.
Медведчук може и да пресилва нещата, но действително за Украйна, с нестабилната й икономика, е твърде рисковано да отваря пазарите си за европейските стоки и финансови потоци, без да получи насреща обещание за членство в ЕС, което да й гарантира достъп до европейските фондове. А вече е напълно очевидно, че страните от "Източно партньорство", сред които е и Украйна, няма да получат такова членство.
В същото време Медведчук цитира съвместно изследване от януари 2012 г. на Института за икономика и прогнозиране на Академията на науките на Украйна и Института по прогнозиране на Русия, според което, ако Украйна влезе в Митническия съюз сега, до 2020 г. в бюджета на страната годишно ще постъпват допълнително 12,6 млрд. долара. Ако това е така, то трябва да се признае, че ЕС не може да осигури такива средства на Киев, без да даде достъп до предприсъединителните си и структурни фондове. А това как няма да стане до 2020 г.
Съветникът на руския президент по въпросите на евразийската интеграция Сергей Глазев пък посочва други числа от горното изследване - ако Украйна се присъедини към Митническия съюз, прирастът на износа й към Русия ще бъде от 4,6 до 8,8 млрд. долара. Ако обаче се откаже, износът за Русия ще налее с 1,4 до 1,9 млрд. долара. Ако числата са верни и изборът на Киев е прагматичен, то... просто не може да се говори за избор.
По думите на вицепремиера на Украйна Юрий Бойко стокооборотът на страната му с членките на Митническия съюз е за 63 млрд. долара годишно, като това е първо място сред търговските й партньори. Според него Украйна не може просто да стои да гледа как се развиват нещата с Митническия съюз. "Трябва като минимум да удържим съществуващия стокооборот... Трябва да мислим как да продадем продукцията на машиностроенето като трансформатори, пътни машини, електрооборудване, турбини", казва Бойко.
Всъщност някои сегменти от украинската икономика вече търпят загуби от това, че страната не е в Митническия съюз. Украинските производители на тръби се оплакват, че планомерно са изтиквани от този пазар, като се намаляват квотите за тяхната продукция, и то защото ги разглеждат като конкуренти, а не като партньори. Например за първото полугодие на 2013 г. квотата за Русия е свалена от 150 на 120 хил. т.
Според Виктор Медведчук, ако сега Украйна стане член на Митническия съюз, износът на военна продукция от страната може да достигне 3 млрд. долара, а не 500 млн., както сега, защото оръжието ще бъде продавано съвместно с Русия, а не да се опитва да измества руските производители от общи за двете страни пазари. Медведчук дава за пример и корабостроенето, в което сега поради ненатоварване на мощностите работят едва 170 000 души. При членство в МС работещите в отрасъла ще се увеличат на 500 000 души за сметка на очакваните големи поръчки от Русия, която изпитва недостиг на корабостроителни мощности.
Очевидно е, че ако се сравнят ползите от членството на Украйна в Митническия съюз, а впоследствие и в Евразийския икономически съюз с тези от Зоната за свободна търговия с ЕС, то европейския вектор губи по точки, защото не обещава нито работни места, нито увеличаване на износа на машиностроителна или военна продукция.
В същото време украинските власти трябва да бързат при вземането на решение, защото положението в икономиката се влошава. За първото тримесечие на 2013 г. БВП падна с 1,3%, при ръст за цялата 2012 г. от 0,2%. Спадът на промишлеността за същия период е 5,2%, при водещ отрасъл като металургията - 7%. Тази година се очаква по прогноза на МВФ нулев ръст на БВП и дефицит по текущата сметка от 7,9% от БВП. При това положение Украйна продължава да увеличава външния си дълг - от 64,5 млрд. долара в края на 2012 г. до 67,4 млрд. от началото на т.г. Според президента на Асоциацията на украинските банки Александър Сугоняко, ако страната не получи поредния кредит от МВФ, я очаква дефолт.
В същото време Митническият съюз показва добри резултати за 2012 г. На фона на продължаващата криза общият БВП на страните от съюза е нараснал с 3,5%, докато световният БВП с 3,2%, по данни на МВФ. Взаимната търговия в рамките на МС е нараснала с 8,7%, а с трети страни ръстът е бил 3,2%.
Един от важните аргументи на противниците на евразийската интеграция на Украйна е възможната загуба на суверенитет. От страницата си във фейсбук украинският премиер Николай Азаров даде следният отговор: "Хората, които критикуват за това привържениците на Митническия съюз, сами предлагат да се присъединим към Евросъюза, където ограничението на суверенитета е кратно повече".
С последното ние в България трудно може да не се съгласим.