"Мейл" бълва празнодумства по адрес на българите

За в-к "Дейли Мейл" - популистки британски ежедневник, предразположен към антиимигрантска риторика, новият доклад на Мигрейшън Уоч налива вода в мелницата. Документът твърди, че от идната година – след като ограниченията на ЕС за българи и румънци паднат – двете страни ще добавят между 30 и 70 хиляди души към населението на Острова в рамките на пет години. Той предупреждава още, че ромите ще получат "уайлд кард" за бъдеща миграция от тези страни, пише "Икономист", цитиран от БГНЕС.

Още по-добре дошло за "Мейл" и неговите читатели бе признанието на Оливър Летуин – британски правителствен служител, че не знае точно колко българи и румънци ще пристигнат във Великобритания след отварянето на трудовия пазар. Преди Полша да стане членка през 2004, вътрешното министерство прогнозира, че ще дойдат между 5 и 13 хиляди поляци. До две години пристигнаха 264 560 души. Затова този път властите се въздържат от прогнози.

На 16 януари Стюарт Джаксън – консервативен член на парламента, представи проект за ограничаване на имиграцията от България и Румъния.

"Не искаме да правим същата грешка като през 2004 г., когато внесохме много голям брой нископлатени, необразовани и зависими от социалните помощи работници".

В реч през миналия месец Тереза Мей – британския вътрешен министър, отбеляза, че миграцията оказва натиск на заплатите и се отразява зле на социалната кохезия в страната.

Г-н Стюарт и г-жа Мей обаче пропуснаха да споменат положителните ефекти от последната вълна работници, дошли от новите членки на ЕС. Тя бе много по-голяма от прогнозираната, но и по-успешна от очакванията. Според изследване на Оксфордския университет, т. нар. група "А8" - държавите, влезли в състава на ЕС през 2004, са имали положителен принос за британските публични финанси през всяка от годините след присъединяването си към Евросъюза. Макар че повечето хора работят в сектора с ниски заплати, тяхното участие в работната сила и заетостта им е значително по-висока, което засенчва влиянието от техните по-ниски заплати.

Редица проучвания показват, че имигрантите забавят застаряването на британското население. И въпреки общоприетите схващания, че новата вълна от българи и румънци ще увеличи безработицата, Националният институт за икономически и социални изследвания твърди, че няма да има съвкупно въздействие на миграцията над безработицата.

Може би най-важното от всичко е, че Великобритания днес е по-непривлекателна за имигрантите, отколкото бе преди десет години. През 2004 г. единствено Острова и други две държави не наложиха всички видове ограничения на работниците от А8. Великобритания имаше най-голямата икономика от въпросните страни и това я превърна в магнит за тях. Но този път всички членки на ЕС отварят своите пазари на труда за българи и румънци. А британската икономика е в бедствено положение.

Румънският външен министър Титус Корлатеан смята, че данните за бъдещата вълна от граждани към Острова е силно преувеличена. Според него въпросът се е превърнал във вътрешна политическа "игра", чийто старт е даден от Британската партия на независимостта. Той разчита на властите в Лондон "да спазят написаното в Договора за присъединяване на Румъния, а именно, че на 1 януари 2014 румънците ще имат свободен достъп до британския пазар на труда".

Редица анкети сочат, че имиграцията е една от най-големите тревоги на британците. Според доклад на Бритиш Фючър – НПО, хората се тревожат повече от имиграцията, отколкото от проблемите вътре в родината. А това доказва, че имиграцията е по-скоро проблем на представите, отколкото на реалността.